Точно на върха на кариерата си българската шампионка по лека атлетика Тереза Маринова се отказа от спорта. В златните си години, златната олимпийска медалистка от Сидни 2000 на троен скок, в началото на юли 2008 година обяви, че се оттегля. За едни това бе очаквано събитие, но за други не чак толкова, тъй като преди няколко седмици боледуваше. Не мина много време и се разбра, че Тереза е бременна в четвъртия месец. Това даде подобаващо обяснение за отказа й да се състезава. Потърсихме я, за да разберем какво се случва в момента с нея. Оказа се, че в живота й има сериозна лична драма:

Какво запълва ежедневието Ви след като вече не сте на пистата?

Отдала съм се на почивка. Искам да взема наистина правилно решение относно бъдещето си. В момента бих казала, че много пътувам. Последно бях в Австрия и се учех да карам ски. Това е едно чудесно хоби, което съответства на спортната ми натура. Сега ми предстои още едно пътуване.

Липсва ли Ви спорта?

Някой неща от него. Липсват ми най-вече състезанията и това да печеля. Чудесно е да знаеш, че имаш цел, че цяла година се трудиш за нещо, а после отиваш и се окичваш с медал. Трябва да намеря заместител на това празно място в съзнанието си, място, на което да извоювам друг вид победи, може би.

А с какво се занимавате, за да припечелвате?

Честно казано с нищо. В момента съм безработна. Истински съм благодарна на Господ, че имам възможността да си почина колкото ми е нужно, без да се притеснявам за финансови проблеми. Така ще мога да се насоча към нещо, което ми е истински интересно, а не да се хвърля на първото предложение, само защото имам нужда от пари.

Мислехте да запишете магистратура по журналистика...

Да, тази идея все още е в главата ми. Не се случи миналата есен, но най-вероятно тази вече ще е факт. Мисля, че от мен ще излезе добър спортен журналист, защото знам какво е от другата страна. Давала съм ужасно много интервюта, а и все пак хората ме познават. Когато дълго време работиш за едно име, после то работи за теб.

А спорта? Не мислите ли все пак за кариера на треньор?

Аз категорично бях заявила, че това няма да стане. Причината е, че в България условията са много неподходящи, ако трябва да се изразя меко. За да тренирам следващата Тереза Маринова ще ми е нужно да пътувам много и да съм далеч от семейството си, а тези времена свършиха за мен. Сега не е момент, в който най-близките ми може да останат на втори план.
Въпреки всичко наистина съм се замислила сериозно върху една идея. Искам да съм треньор, но на деца. Само и единствено на малки деца.

Какво мислят близките Ви за това?

Единственият човек, който може наистина да ме разбере и да ми даде адекватен съвет за това, е вече бившият ми треньор Христо Марков. Той смята, че на мен точно там ми е мястото. Все още обаче това е само една идея. Не е нищо сигурно.

В края на миналата година обявихте бременността си...

Да, но после загубих бебето. Наистина тежък за мен момент. След като се разделих със спорта, последва и страхотната новина, че ще ставам майка. Така, след едно от най-тъжните събития в живота ми, дойде и най-радостното. За жалост няколко месеца по-късно трябваше да се разделя и с нероденото си дете. Беше наистина тежко, но все пак го преодолявам. Както казва лекарят ми, това просто не е било моето бебе. Аз съм готова да го изчакам колкото е необходимо.

Правите ли вече нови опити да забременеете?

Все още не. Имам забрана. Трябва да изчакам няколко месеца, за да се съвземе организмът ми, но после се захващаме за работа.