Активният сезон за българските археолози отдавна вече не свършва с края на лятото: от дълги години е традиция спецовете ни, разкриващи историята над и под нашите земи, да разкопават, реставрират, консервират ценни артефакти до трайното влошаване на метеорологичните условия през зимата или поне до първия сняг.

Така че в момента сезонът дори не може да се смята за преполовен, но модерните последователи на Индиана Джоунс вече го оценяват като щедър повсеместно. Успешен, със сериозни открития в различни сфери: в областта на праисторията, античността и средновековието, в проучването на големи градски, селищни центрове и крепости – така го определя зам.-директорът на Националния исторически музей проф. Иван Христов. „Археологията не е олимпийски стадион и ние не се състезаваме помежду си на пистата. В тоя смисъл пожелавам успех на всички колеги, които са на терен или предстои да работят. Радвам се за всеки, който е открил нещо значимо, защото в крайна сметка имаме обща кауза – да проучваме миналото и най-вече да го опазваме“, коментира за „Монитор“ той.

Конкретно екипите на НИМ ще продължат дейността си през есенните месеци на крепостта Букелон (един от най-добре запазените средновековни замъци у нас) при с. Маточина край Хасково, на крепостта Лютица, Ивайловградско, на ранновизантийския град Хрисосотира до Черноморец и др. Историкът отчита засиления интерес на политиците към усилията на съсловието, след като премиерът Бойко Борисов и министърът на културата Боил Банов неколкократно посетиха емблематични обекти. „Очевидно властимащите разбират, че от труда на археолозите обществото би могло да получи дивиденти и е хубаво да се инвестира в обекти, които могат да имат принос за създаването на нови работни места, за развитието на туризма и инфраструктурата“, вярва Иван Христов. Неслучайно тази година правителството е отделило за археология 3 млн. лв. – почти двойно повече от преди. Лично за себе си той пък е сбъднал една мечта – да работи на остров, Св. Тома, където с хората си е направил цялостно проучване както на сушата, така и под вода. Доволен е и от обследването на римския кастел и крайпътната станция край крепостта Состра до троянското с. Ломец – добре запазена късноантична постройка, ненадейно дала ценен писмен паметник (част от римска военна диплома). Община Троян е отделила над 40 000 лв. по проекта за консервация и реставрация на комплекса.

Проф. Николай Овчаров условно обявява тази година на проучвания за година на Средновековието. На Перперикон в Родопите той и сътрудниците му са намерили изключително голям брой и различни видове кръстове от тоя период, ала изваждането на бял свят на цял град е дълъг процес, който има малко общо с мигновените фойерверки на изровен от земята златен предмет, напомня той. Но пък в това бавно отвоюване на миналото камък по камък се достига до много повече информация за живота на предците ни.

Националният археологически институт с музей към БАН получи от Министерски съвет и вече изхарчи по предназначение допълнителни 100 000 лв. за разкопките в античния град Хераклея Синтика край Рупите, за който може да се твърди, че е бил равен по значение с елинската Тесалоника (Солун). Ако скоро дойде и вторият транш от 60 000 лв., работата ще продължи най-малко до ноември, обяснява директорът на НАИМ доц. Людмил Вагалински. Там освен забележителната римска статуя, за която ще стане дума по-нататък, напоследък са намерени и 3 важни писмени паметника. В един от тях се споменава римският цезар Валериан, внук на императора със същото име, за когото тепърва ще се проучва какво е правил по тези земи. Доц. Вагалински се радва, че археологията става все по-популярна: в специализирания сайт Archeaologia Bulgarica, който предава онлайн какво се случва на разкопките у нас в реално време, има стотици хиляди влизания.

Ето и някои от най-значимите и интересни открития на археологическото лято дотук.