Едва на 49-годишна възраст почина режисьорът Цветодар Марков. Тъжната вест съобщиха негови близки, предаде БНР.

Пълнометражния си кинодебют той направи през 2010 г. с „Лов на дребни хищници“ - филм, който остана емблема, прикачена към името му. По думите му с лентата той е искал да се извини на поколението на 25-30-годишните за „гадния свят, който им оставихме“. Това е и първият изцяло дигитален български филм, който спечели много награди от наши и световни фестивали. През 2015-а премиера прави втората му лента „Докато Ая спеше”. За участието си в него Стефан Денолюбов спечели Награда за най-добра мъжка роля на фестивала "Златна роза". Честен и безкомпромисен артист, Цветодар Марков се бореше за промяна в статуквото на родното кино.

Роден и израснал във Варна, от дете Цветодар е привлечен от сцената – заедно с брат си (Ивайло Марков – директор на Кукления театър в Търговище) посещават емблематичната за града театрална школа на братя Райкови „Щурче”.

През 1993 година завършва НАТФИЗ „Кр. Сарафов” със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър” при проф. Енчо Халачев, а през 2002-ра – „Кино и телевизионна режисура” при проф. Владислав Икономов. Играе в киното, продуцира, режисира телевизионни и игрални филми.

Продуцент: 2010 г. – „Лов на дребни хищници“ 1997 г. – „Захар“ – телевизионно шоу 1996 г. – „Миш-Маш“ – телевизионно предаване

Режисьор: „Фамилията“ 2012–2014 г. – „Революция Z” 2010 г. – „Лов на дребни хищници“ 2010, „Докато Ая спеше” 2015.

Асистент режисьор: 2008 г. – „Руд“ – реж. Владимир Шишков 2002 г. – „Рапсодия в бяло“ – реж. Теди Москов 2001 г. – „Хълмът на боровинките“ – реж. Александър Морфов. Автор на оригинална идея: 1997 г. – „Имам една идея” – реж. Илиян Симеонов.

Актьор: 2013 г. – „Джулай“ (Захари) – реж. Кирил Станков 2011 г. – „Пистолет, куфар и три смърдящи варела“ – реж. Георги Костов 2008 г. – „Хъшове“ (Тончо Тралалата) – реж. Александър Морфов 2001 г. – „Хълмът на боровинките“ – реж. Александър Морфов 2000 г. – „Търси се екстрасенс“ – реж. Михаил Мелтев 1996 г. – „Ах, Мария“ (Лоренцо) – реж. Виктора Понс 1994 г. – „Игра на челик“ (Иво) – реж. Пламен Масларов 1993 г. – „Козият рог“ – реж. Николай Волев.