Маликян обладаваше сцената с енергията си, подскачаше, свиреше легнал, на колене, във въздуха, зад барабаните, пред тях, сред публиката, а буйните му черни къдрици слагаха последния акцент в ексцентризма му. Този ексцентризъм обаче не прикриваше, а подчертаваше виртуозността на музиканта, който хваща цигулката едва 2-годишен.

Публиката успя да чуе как липсата му на познания по немски му намира работа като сватбарски музикант по еврейски сватби – и то в продължение на четири години, как бил изгонен от турнето на Бой Джордж, как измислил цяла история за лютиер на име Алфредо Равиоли, за да не го гледат колегите с лошо око, че свири на проста цигулка, как прякорът на дядо му бил „Танцьорът“, но никой никога не го е виждал да танцува, дори не го е чувал да говори, как сестра му слушала само рок, но той чул Led Zeppelin едва като отишъл в Лондон, как имитирал походката на Джон Траволта и т.н.

Едно достойно обемна част в шоуто му беше посветена на авторските му композиции, които публиката като че ли прие най-радушна с нестихващи аплаузи, а това видимо погъделичка самочувствието на музиканта и го накара да навири доволно дългата си брада. Малко на брой, но сред най-силните моменти бяха и сериозните теми в концерта.

Едната беше озаглавена „1915“ и вдъхновена от страшната реалност на войната, невинните жертви и арменския геноцид, а другата – раждането на сина му Кайро преди 4 години, за който композира „Валсът на Кайро“. След цялото това чудо, което сътвори, и което ако се беше случило през 60-те в Америка властите щяха да забранят на властите да го снимат от кръста на долу, както Елвис, публиката остана 15 минути на крака и с бурни аплаузи си изпроси не един, а два биса. Освен невероятната си музика, Ара Маликян подари на българите в залата още една доза смях и обещание да се върне с репертоар от български фолклор.

 

Източник: Monitor

Снимка: БТА