“Жал ми е за тази жена”, беше написал миналата седмица в “Труд” Кеворк Кеворкян покрай поредния наистина жалък скандал, инспириран около Лили Иванова. Теза не само на Кеворк е, че разни хора все използват певицата и накрая я оставят разярена и принизена. Тя и сама го е признавала.
В този смисъл отбелязваме, че важно е човек да има вкус (или поне мирис) за всичко и особено за хора, ако позволите шегата...
Ако бяхме адвокати и някой съд ни бе върнал иск поради незаконосъобразност, както стана с този на Марин Марковски по волята на Лили Иванова срещу книгата “Просто Лили” на списание СЛАВА, вероятно не бихме имали лице дори да се покажем.
Но не би.
Виновен за незавидната присъда върху нечие адвокатско недомислие се оказва съдът. Поне така става ясно, ако се прочете интервю във в. “Новинар” на въпросния господин. В него той директно обвинява съда в “липса на етика”.
Какви са неговите “основания”?
Вероятно във факта, че нещо в съда не му харесва, та ще мести делото от Районния в Градския. То и на нас не ни харесва, че господинът често защитава изверги, убийци, включително и на собствените им семейства. Вижте му последния клиент – сериен престъпник, който бил много добро момче според бай Марин. Ами ако се откаже наистина убиец на сетрите Белнейнски каква песен ще запее адвокатът.
Ние сме с демократични убеждения и разбираме гениалната адвокатка Доковска, която често цитира закона: всеки има право на защита. Все пак достойна компания ли са всякакви престъпници за неостаряващата естрадна певица?!
Тези неща явно някои хора не щат да ги проумеят. И затова твърдят, че никой нямал право да пише за тях, ако не ги е питал. Ако това беше законно, никакви медии в България нямаше да има. Че кой политик харесва какво пишат за него?!
Стигаме и до откровените ЛЪЖИ в интервюто в “Новинар”. Длъжни сме да заявим няколко неща.
Лъжа е, че в книгата на СЛАВА за Лили Иванова пише, че е елементарно момиче или че пее фалшиво. Лъжа е също, че е поискана конкретна експертиза дали има изкуствени гърди. 
Точно съдът се пошегува с мнението на някаква лекарка от поликлиника, която бе поканена от адвокатите на Лили, за да отрича очевидни неща. Но в областта на устните.
Не че в използването на разкрасяване има нещо обидно – жените го правят от хилядолетия, но особено в днешно време и то в шоубизнеса. Първите пластични клиники, които се доближават до модерните, пък са основани от майсторите на Ренесанса в Италия преди повече от 500 години. Но на бай Марин не се сърдим, че и по този въпрос не е наясно: отдалеч личи, че стайлингът му е чужд.
За сведение на Марковски, не е обидно също да се носят бански, понеже и такова обвинение “в клевета” е отправил. Даже Лили се беше похвалила в интервю след завеждане на делото с някакъв си златен костюм за къпане.
Лъжа се оказаха и анонсите преди старта на делото, които направи жадният за медийно внимание Марковски за 90 000 лв., за затвор и т.н.
Най-смешното обвинение на “засегнатите” е етикетът “символ на реалния социализъм”, с който е окичена от книгата. Когато по времето на Живков Лили Иванова беше единствената народна артистка в естрадната гилдия, тя не се обиждаше. Сега някой мъдър съветник я накара да стане за смях пред цяла България като се прави на засегната от това. Ами факт е! Няма по-ярки символи на цялата тази епоха от Тодор Живков и Лили Иванова. Само дето той разбираше колко печели дори само от заглавието “Селянче, дошло от Правец” на един очерк за него.
Така че това със символите на социализма не е въпрос на мнение на Марковски, а е историческа реалност. Още повече човек да бъде признат приживе за символ на историческа епоха – ето това е комплимент.
Някой кара Лили, издателя й и Мартин Карбовски, да лъжат, че “Просто Лили” е книга, която е била забранена от съда. Никога българският съд не е забранявал българска книга. И няма как това да стане. Съдът действа по закон.
Между другото, за читателите сигурно ще бъде любопитно да разберат, че Марковски е адвокат на Лили Иванова в медиите. Не се явява обаче в съдебната зала. Там го замества, ако това изобщо е възможно, негова напроиста колежка.
По-тревожно е друго. Не се явяват в съда и видни свидетели, канени от “онеправданите”. Например акад. Хачо Бояджиев.
Защо ли? Сигурно човекът се притеснява да не му се наложи да отрича неща, които е казал и са записани черно на бяло, понеже това казване би се приело за лъжесвидетелство.
Докато за Лили не е проблем понякога да “забравя”, че познава един или друг човек (тези дни Исак Гозес), че е казала това или онова, че е имала някакъв проблем, че е била витрина на епоха или е носила бански. Тя е дама, на нея й е простено...
“Бедни, бедни Македонски...”, съжаляваше някога легендарния си герой – хъш дядо Вазов.
“Бедни, бедни Марковски (и Карбовски)”, съжаляваме на свой ред двама уважавани от нас реални герои на нашето време.
Съжаляваме ги, пък се питаме само за PR ли го правят? И по-точно хубав ли PR мислят, че си правят?!
Жал ни е за Марковски. Направо ни се къса сърцето!