„Ела с мене в кухнята, какво обичаш най-много? Палачинки? Ще ти направя такива палачинки, каквито не си опитвал“, покани ме Невена Коканова един прекрасен летен ден някъде в края на 80-те години. Бях доста притеснен, защото за едно дете на десетина години, и то по времето на соца, тази жена беше нещо като жив паметник.

Хората с титла като нейната – народна артистка, бяха нещо като портретите от училищния коридор – там висяха снимките на членовете на Политбюро. Въпреки че ние, децата, които почивахме в къщата на Сатиричния театър в Балчик през лятото, бяхме привикнали да виждаме тогавашните звезди – народни и заслужили артисти – по бански и даже печащи кюфтета на скарата на външната камина.

В къщата, която се явяваше нещо като ведомствена почивна станция на театъра, идваха и другите народни артисти от Сатирата. Калата се държеше като гръмовержец. Стоянка Мутафова, почти аутист като всеки Водолей, предпочиташе да говори сама със себе си, докато правеше плувни маратони отвъд хоризонта. Съпругата на Никола Анастасов – сама голяма звезда навремето, когато не сме били родени, но като естрадна певица, внушаваше на нас, хлапетата, страхопочитание към него.

Невена Коканова беше различна от другите „народни“ по много причини. Първо, имаше невероятен контакт с хората – една топлина, която сякаш обгръщаше всеки. Необяснима беше тази нейна сила. Предполагам, че я криеше на две места – в очите и в гласа, които служат отлично на добрите хипнотизатори. Независимо дали са доктори, или кинозвезди. После, Коканова имаше уважение към децата, по което и досега различавам интелигентните хора от надменните и комплексираните...

Не е маловажно, че палачинките, от които тръгна разказът, бяха наистина невероятни. Не помня какво точно ми говореше, докато й правех компания, а тя ги изпържи в тясната тъмна кухня на подземния етаж в къщата на Сатирата. Само си спомням, че сякаш ме телепортира някъде на друго, по-интересно място. А телепортирането тогава беше много на мода, защото гледахме фантастичния сериал „Седморката на Блейк“. Говореше с мен като с възрастен човек и веднага ме спечели. Пък сигурно е усещала, че бях доста притеснен. И причината не беше само в битността й на народна артистка.

По-смущаващ за мен беше фактът, че за детската част от „смяната“ Невена  беше Майката на Тейка. А Тейка беше хубавото момиче, в което с другите момчета от „смяната“ – Иван Григоров - Младши, и Мимо на Веселин Цанев, бяхме влюбени.

В  крайна сметка, с думите и палачинките си Невена Коканова ми грабна сърцето. И просто не можех да повярвам как същия следобед не можеше и не можеше да научи репликите си от глуповатата сценка, която се налагаше да изиграе заедно с Никола Анастасов на празника на града. „Такава е Невена, трудно помни текст – нали е кинозвезда“, подхвърли гледаща я жена от нашата смяна, понеже филмовата кралица на България не можеше да я чуе. Все едно коя беше злословещата...

„Грехът“ на Коканова, истинската причина, поради която я гледаха със съмнение и завист немалко от колегите й, беше, че тя никога не е била халтураджийка. Ала по ирония на съдбата беше попаднала баш в театъра, където точно тази работа бе издигната в култ. Сатирата през 80-те беше нещо като Пайнер в последните години – конвейер за халтура.