Юлия Кръстева е била разкрита като ченге от комунистическите ни тайни служби още преди 3 години от французите. Тази информация я има в издадения у нас чак тази година, но носител на няколко тамошни литературни награди роман Седмата функция на езика. Уж фикция, но в него удивително точно е нацелена не само принадлежността на Кръстева, която фигурира със собственото си име в книгата, но и начина й на комуникация с ДС - посредством дълги и доста литературни писма.

Нещо повече, авторът обвинява нашето момиче като поръчител на  убийството на Ролан Барт. Фикция, фикция, но той действително умира при неизяснени обстоятелства при любим на нашите и другите служби подход - бутане от автомобил на пешеходна пътека.

Фикция, фикция, но и притежателят на тайника на Юлия Кръстева в романа Луи Алтюсер, наистина влиза в лудница, след като наистина убива съпругата си - в романа това става заради изчезването на свития при убийството на Барт ръкопис, доверен на писателя и преподавател от нашата фатална дама.

Всичко това донякъде дава отговор защо едно от безспорните събития на 2018 г. беше огласяването на Юлия Кръстева като агент на комунистическите тайни служби на България, разбира се, придружен от недотам убедителното й отричане. И още: дава информация кой е настоял нашите днешни служби да го сторят. Защото, както знаем и от случая с преживелия немалко време у нас и по принуда на холандците органи на реда и, волю - неволю, арестуван Сретен Йосич, родните събратя на Бонд никак не обичат да правят резки движения и да разкриват каквото и да било.

Иначе и книгата е прекрасна - освен героите, в нея има дълбоко съдържание, което може да се чете на различни интелектуални нива. И има много какво да се научи по любимата на всички ни, особено на политиците и особено на нашите проблематика: възможно ли е и как да лъжем и да манипулираме, без да ни хванат.