Книгата Шантарам направи без друго класическия мумбайски бар Леоподолд световна сензация. Заведението си е все там от 1871 г. – близо век и половина, на възлово място на централната търговска улица Колаба Коузуей, между култовото кино Регал, където се правят всички боливудски премиери, и крайбрежния булевард с приказния хотел Тадж Махал и триумфалната арка Портата към Индия.

Апропо, хотелът, бялата фасада на новото му крило се вижда в левия край на снимката, е на същия господин Тата, който ще сглобява бъдещите ни самолети Ф16, нищо че ще ги водим американски.

Шантарам е велика книга, не само заради своите почти 900 страници, пълни с готина човешка лична история и с прекрасна житейска философия. Тя е и най-добрият пътеводител за 21-милионния Бомбай, в който всеки ден се прибавят още 7 милиона души, прииждащи да работят в най-големия и най-богатия град на Индия.

Хубаво е да започнете посещението си в него именно от Леополд. По всяко време на деня и нощта заведението е пълно с хора от различни националности, главно европейци и американци. Пъргавите келнери рядко знаят много за Шантарам.

Внимават повече за менюто, поръчките и собствените си бакшиши. Картата е богата, но непретенциозна и си струва да се опита поне чаша от местния чай, които се вари с мляко и захар. Или пък нелошата индийска бира. При това независимо дали на приземния просторен етаж на кафенето или на първия по-камерен, където е барът.