Автор: Д-р Иван Янев

Настъпи новата 2019 г. Най-напред да си я честитим! Да сме здрави, че иначе с настоящата здравна система, ако се разболее някой... няма никакви гаранции за бъдещето. Е, то и здрави да сме, пак няма гаранция за каквото и да е, но винаги е по-добре човек да е здрав, отколкото болен. На второ място, исках да си пожелаем да сме щастливи. Замислих се обаче, дали това ми пожелание би било реалистично. Не знам.

Ако е възможно да сме щастливи, то го желая от все сърце. Аз се опитвам постоянно да бъда щастлив и трябва да си призная, че доста често ми се получава. Но имам една незаобиколима пречка - трудно ми е да бъда щастлив сред нещастни хора. Ако може някой да ми даде акъл, как да преодолея това препятствие, ще бъда задължен до края на дните си. Пожелавам си да има повече щастливи хора. Но не глуповато щастливи, а истински щастливи.

Няма как да не сте чували за плацебо ефект. Най-често се ползва при здравеопазващи манипулации, в които се разчита на доверието на пациента. Тоест, важното е той, пациентът, да повярва, че лечението, което му се прилага е адекватно, нищо, че това не е така. И по този начин на психическа основа понякога има подобрение, защото вярата е от водещо значение при възстановяването на всеки болен човек.

Иначе плацебо означава лъжлив, симулиращ, въображаем. Ето защо и настоящата статия, реших да я именувам тъкмо така. Надали ще ми зададете въпроса защо, но въпреки това, ще кажа, че животът, който водим тук, в нашата, иначе прекрасна родина е плацебо или псевдо, което и да си изберете, няма да сбъркате.

И надали някой ще тръгне да ме опровергава, освен ако тази статия не бъде прочетена от някой, който се ползва от благата (разбирай парите) на сегашната върхушка. Върхушка, сътворена в преобладаващата си част от бездарници и примитиви. И това не го пиша под емоция, да не си помислите, че съм развълнуван или ядосан. Не, това е възможно най-спокойната констатация, въз основа на последното управленско десетилетие у нас.

Говори се, че Калигула (12-41), управлявал през първия век от нашата ера, е искал, а според някои, е успял да направи любимия си кон Инцитат сенатор. Дали Инцитат е станал сенатор или си е останал само кандидат, това едва ли има кой знае какво значение, освен това, че разюзданият Калигула е вярвал, че стои над всичко и над всички. Също е смятал, че сенаторите не са достойни нито за неговото уважение, нито за това, че са способни да управляват древния град.

Но да оставим сенатор Инцитат там, преди две хиляди години и да пуснем от него един паралел, който да ни отведе в родния парламент. Сегашните депутати също не се радват на уважението на най-силния човек, наричан от някои падишах. Дори той им нарежда какво да направят, а не ходи в парламента, защото не могъл да си губи времето там.