От вторник Макдоналдс не притежава марката БигМак по решение на Органа за интелектуална собственост на ЕС (European Union Intellectual Property Office), което влезе веднага в сила, въпреки обжалването на американците.

Те бяха осъдени след 3-годишно дело от ирландска верига на име Supermac’s. През 2015 г. тя иска регистрация на марката БигМак, защото след 100 ресторанта за бързо хранене в ЕЙРЕ, решава да отвори нови във Великобритания и ЕС. Макдоналдс оспорва правото й, като твърди, че има права над марката, но не успява до го докаже с документи. Случаят не е прецедент – в Малайзия гигантът също беше осъден от местна верига.

За какво изобщо марка може да става дума? Брандът на първо място е стандарт. А в бранд за бързо хранене, на първо място би следвало да бъде бързината. Точно обратното обаче се случи с човек на 19 минути, който след 20-минутно чакане на опашка от едва пет души в Макдоналдс на НДК със само един обслужващ в пиков вечерен час, най-нагло, щом най-накрая му дойде редът, беше предреден от разносвач с огромна поръчка.

Сигурно някой някъде е чувал старите търговски класики: Клиентът винаги има право, клиентът винаги има предимство, да не говорим за „Клиентът е цар”. В Макдоналдс явно обаче мислят клиента за роб.

И по тази причина не са помислили от каква численост на персонала имат нужда, че се налага да има отделно гише за разносвачи, след като даденото заведение им е база и особено при създадения от липсата на организация калабалък.
За спазване на решението на ЕС за БигМак изобщо не споменаваме – в България то не се уважава незнайно защо.

Въобще не отваряме и дума що за храна – храна ли е изобщо – поднасят в тази верига, съзнателно забранена в най-напреднали страни на нашия континент като Исландия например. Човек дори добре да живее, налага му се понякога да хапне на две – на три. НЕ бива обаче това да става в Макдоналдс и по здравословни подбуди, а явно и по причина на човешко достойнство.