Залата на улица Турати в Милано е една от най-неудобните в града на модата, но години наред беше предпочитана от Фенди, когато не правеха ревютата си в една пицария, по-специално в двора й. Та влизам аз веднъж и се потрисам, защото салонът е декориран като лабиринт.

Хващам посоката, която ми се струва вярна, но скоро разбирам, че вървя към гримьорната. И ето го пред мен - точно пред входа на мястото, където текат последни приготовления и световни супер модели, супер гримьори и супер фризьори се щурат като мухи без глави - самия Лагерфелд с опашката и черно-белия имидж.

Реагирам на секундата, предстявам се и той приема да направим много кратко интервю. Беше странен човек - едновременно респектиращ, удивително премерен, но с излъчването на пиещ енергия - толкова силно чувство, което съм изпитвал само при общуването с Лили Иванова. Дотолкова, че след десетината минути разговор ме заболя главата.

После намерих мястото си на първия ред и дълго мислих за този човек, докато уж наблюдавах творенията му да се разхождат из белия лабиринт на залата. Даже не помня какво сме говорили, а чувството на тотално изтощение след краткия разговор. Беше по времето, когато Лагерфелд първи дръзна да направи колекция за H&M и това беше истинска революция в модата - голям дизайнер като него, човекът зад най-изисканата френска марка Шанел и зад най-класическата италианска Фенди беше обявен от мнозина за предател.

А той просто беше един безмилостен, рязък, хирургически точен във всичко човек, който никога с нищо не се е съобразявал. После научих за лимузината, която е получил от баща си за своя 18-и рожден ден и гледах как е представян като злодей в появилите се успоредно два  филма за неговия съперник в модата и в ухажването на най-търсените мъже в Париж Ив Сен Лоран.

На последните не повярвах. Защото краткото ми общуване с Лагерфелд, когото иначе съм наблюдава няколко пъти на ревютата и коктейлите на Фенди, ме е убедило: той не беше злодей, беше просто единствен по рода си или онова, за което руснаците казват: "вот такой я человек". Вероятно, като всеки гений. Светла му памет!

Борис Ангелов