„Аз съм в нищото. На дъното съм все още. Объркана съм много, не знам точно какво ми се случва, как да се измъкна. Истината е, че се чувствам като едно малко дете, което го е страх от неизвестното, само, изгубено в гората”, споделя пред Мон Дьо в „Събуди се” по Нова ТВ актрисата Александра Сърчаджиева, 40 дни след загубата на най-близкия ѝ човек, нейния колега и спътник в живота - Иван Ласкин.

„Не мога да се събера. Аз съм в ступор някакъв. Изпитвам много емоции в себе си. Не мога да рева. Имам чувството, че не ми се случва на мен. Искам да хвърлям, да викам, да крещя, да рева. Имам огромна нужда. Искам да изпотроша всичко, да излея всичките си емоции, дъното да ударя, чисто емоционално, но да излезе всичко това, което в момента е в мен, защото то ме задушава и не мога да си поема въздух”, казва Сърчаджиева.

„Не знам дали съм стегната, защото имам дете. Знам че нямам избор, трябва да продължа напред, защото това дете оттук нататък ще разчита единствено и само на мен. Страх ме е как ще си отгледам детето. Моята представа за най-лошото между мен и Иван бе, че някой ден може да се случи това, ние да се разделим драматично. Не съм си представяла живота си по този начин никога. Не съм си представяла, че ще загубя най-любимия си човек за втори път, сега мъжа до себе си, че трябва да отговарям на въпросите на едно дете защо Господ прибира добрите хора, а лошите ги оставя? Нас кой ще ни пази. Ако сега и ти умреш, аз сама ли ще остана? Иван беше всичко за мен. Знам, че трябва да съм силна, но истината е, че се уморих да съм силна”.

„Ударих дъното по всякакъв начин – физически, психически, емоционално, финансово”, признава актрисата и добавя, че много хора се опитват да ѝ помогнат.

„Тъга! Моят живот е момента е спрял, не го живея. Викам си: „Какво съм била в предишния живот,  какво съм причинила на хората, че да мина през това, през тази болка”, смята Сърчаджиева. „Моята болка я остави, но защо и детето ми, тя с какво го заслужава?”
Актрисата признава, че болката не минава, а става по-силна. „Вечерите са трудни”.

Когато е казала на дъщеря си за смъртта на баща ѝ, момичето е било ядосано. „Каза, че съм най-гадната майка на света. Как може една майка да каже такова нещо на дето си? След което ми каза, че е трябвало да ѝ го кажа като стане на 10 години.”
„Сега е вкопчена в мен, защото я е страх да не си отида и аз. Казва ми: Ти си тъжна. Смееш се, но очите ти са тъжни. А тя е на 8”, казва Сърчаджиева.

„Най-страшната гледка, която съм виждала през живота си – малко дете с букетче цветя на пресен гроб. Тя попита: Той тук ли е? Аз ѝ казах: Да. Можеш ли да го изровиш, да го прегърна”.

„Трябва да се отърся от това – какво ще кажат хората? Тая тук е дошла да обяснява, като че ли е единствената. Просто моята трагедия е публична. Всички те гледат как страдаш”, посочва Сърчаджиева.

Тя е възмутена от писанията на жълтата преса за нея след смъртта на Иван Ласкин. „Смирете се малко, замълчете малко, дайте шанс на човек да поеме глътка въздух”, призовава Сърчаджиева.

„Вкъщи като се обърна и всичко е той. Тази любов, която ми се случи в моя живот, може би на не всеки човек би могла да се случи. Тя е огромна, тя е неистова. Аз съм била толкова обичана, прегръщана, милвана. Не съм заспивала непрегърната. Липсва ми всичко – смехът му, чувството му за хумор, бележките сутрин, кафето, което ми приготвяше”.

„Той не искаше да умре. Когато се видяхме с него на 20 декември, той ми каза: Ей, Саше, ще се справя, ще изляза от тук, ще си отгледам детето, ще отидем на едно кратко пътуване. И аз му казах: Да, ще отидем. Плакахме много тогава и двамата. И той отиде на пътуване. Но аз останах на гарата”, разказва Александра Сърчаджиева за последния си разговор с Иван.