„Имало едно време трима братя, в чийто двор ежегодно се появява златна статуетка“. Така вероятно би звучала приказката за професионалния път на Алфонсо Куарон, Гилермо дел Торо и Алехандро Иняриту, ако някой би дръзнал да я напише. Не са братя. Популярни са обаче като Тримата амигос, или тримата приятели, чиято обща майка е Мексико, а споделената им страст е киното.

Всеки самоуважаващ се любител на седмото изкуство (или просто редовен посетител на филмови прожекции) е чувал поне веднъж имената им. Последно в светлината на прожекторите бе Алфонсо Куарон, който вкара хеттрик на наградите „Оскар“ с емоционалния си филм „Рома“, като взе призовете за кинематография, чуждоезичен филм и режисьор.

С последната категория Тримата амигос всъщност сложиха своеобразната Оскарова корона на главата на Мексико, като в последните шест години само веднъж пропускат да я приберат в родината. Смелчагата, позволил си да им отмъкне режисьорския „Оскар“ в периода на тяхното властване над наградата, е единствено Деймиан Шазел, който пък се прочу като най-младия кинодеец със статуетката.

Всичко започна през 2014 г., отново с Куарон и неговата „Гравитация“. В следващите две години на върха се изкачи Инярито, съответно с „Бърдмен“ и „Завръщането“, а след година пропуск Тримата амигос отново завзеха наградите на Американската филмова академия. Миналата година в светлината на прожекторите бе Дел Торо с „Формата на водата“ и ето че стигнахме до „Рома“.

В архива си от награди тримата крият цяла съкровищница и извън заветните оскари – носители са още на БАФТА, „Сезар“, „Сателит“ „Златен глобус“, „Златна палма“ и т.н. Тази година пък на Инярито се пада честта да връчи голямата награда на Филмовия фестивал в Кан, като режисьорът ще застане начело на панела на оценяващите.

Интересен факт е, че и тримата често засвидетелстват любовта си към своята родина. Дел Торо например основа стипендия в полза на мексиканските аниматори. Целият „Рома“ пък е вдъхновен от детските спомени на Куарон за страната. Въпреки това множество филмови критици свързват успеха им именно с това, че и тримата се решават на крачката да напуснат страната си.

Те предвидиха още в началото, че Мексико не може да им даде нито условията, нито бюджетите, необходими за развитие в кариерата, казва мексиканският киноексперт Фернанда Солорсано.

В кулминацията на техния творчески подем към световното кино - ето и кратка ретроспекция как всеки от тях стигна до тук.