Той е типичен балканец, смятащ, че обиколката на бицепса му го прави непобедим, както на ринга, така и във флирта. Тя е типичната плеймейтка, но в американската реалност – няма против мъжете да бършат лиги съзерцавайки полуголите й снимки, но стане ли дума за целувка веднага вади големите съдебни оръжия на MeToo и #Time'sUp ерата.

С риск да бъда оплюта както от всички горди патриоти, така и от върлите феминистки, казусът с целувката между Кубрат Пулев и репортерката Джени Суши не е нищо повече от приказка на братя Грим, в която обаче жабите са две и уви – нито една от тях не се превръща в кралска особа на финала. Иначе казано – това е прост (в буквалния и преносния смисъл на думата) сблъсък между мъжкото его и женската алчност.

Повече от седмица вече след целувката, разтърсила държави на два континента, седя и си мисля колко изостанали са всъщност родните силиконки. Виждате ли, освен да се снимат почти или изцяло голи, те обикновено трябва да установят някакви - да кажем романтични, отношения с финансовия си източник.

Поне докато не дойде следващият. Откъде да знаят, че колежките им отвъд Океана вече втора година боравят с къде-къде по-безболезнената формула: целувка по устата е равно на съдебна призовка и обезщетение. Наричат го сексуален тормоз, откъдето започнаха движенията MeToo и #Time'sUp.

Една целувка обаче, колкото и просташка да е тя, продължава да ми се струва фундаментално далеч от сексуалното посегателство. Дали е редно тя да се случва така – не, дали е приятно – вероятно не. Но да си служи със същия статут като изнасилването ми се струва изключително трагично.

Още повече, когато въпросната Джени Суши, на която й се наложи да си прочете обвиненията срещу Кобрата (да не би случайно да забрави какви са те) вероятно ще вземе по-голямо обезщетение от много реални жертви на сексуално насилие, които нямат солиден гръб зад себе си.