Кой да знае?“ е забавен гид в света на познанието (издание на "Книгомания"), в който ще откриете над 130 въпроса, формулирани така, че да провокират вашата любознателност. А отговорите не само ще ви информират, но и ще ви изненадат. Отделните раздели покриват широк спектър от области:

Време и климат, Здраве и медицина, Животни и растения, Древна история, Храна и напитки, Литература, География, Химия, Кино и театър, Космически пътувания. Всяка от главите завършва с тест, за да проверите наученото. Кой да знае? Умира ли се от разбито сърце? Защо на жирафите не им се завива свят? Кой е измислил нарязания хляб?

Бъдете сред най-забавните приказливци в служебните почивки, сред най-начетените на приятелски събирания и сред най-умните на коктейлното парти. Независимо дали се опитвате да впечатлите колегите си или просто се нуждаете от попълване на общата култура, „Кой да знае?” е книгата за вас. Тези истории могат да изненадат и удовлетворят дори най-запалените любители на интересни факти. Книгата обхваща всякакви сфери – от фактите за чумата през Средновековието и за архитектурата в Рим, през малко известните хобита и привички на известните писатели, та до менюто на Международната космическа станция.

Със забавните тестове в края на всеки раздел за нула време ще се сдобиете с реноме на всестранно развита личност. Събудете ума си с този сборник, който ще ви накара да възкликнете: „Кой да знае?”  Сара Хърман е британска писателка, редакторка и търсачка на любопитни факти. Работила е за списанията TotalFilm, StarWarsInsider и за официалните страници на няколко телевизионни сериала, включително „Изгубени”, „Анатомията на Грей”, „Торчууд” и „От местопрестъплението”. Хърман е била редактор на редица други издания, като TheIngénue, TheLab Magazine и GetFresh!. Автор е на книги за LEGO, на TheClassicGuide to FamousAssassinations [„Класическият гид на прочутите покушения“] и други. Живее в Норич, Англия.  

Хората с широка обща култура винаги будят възхищение. Ако не успявате да четете толкова, колкото ви се иска обаче, или пък нямате време за бързи справки в интернет, този кратък наръчник ще ви даде не само отговори, но и ясни обяснения какво, къде и защо се е случило нещо. Разбира се, в никакъв случай идеята не е да намалите четенето; напротив, надяваме се тази книга да ви провокира към още любопитни въпроси, а след като прочетете някои от включените отговори, да възкликнете „Кой да знае!“.   

Акцентът в този наръчник по любознателност е не просто да съобщи за даден факт или явление, а и да разшири представите ви в съответната област и да ви накара да запомните обяснението. Затова в края на всеки раздел – Време и климат, Здраве и медицина, Животни и растения, Древна история, Храна и напитки, Литература, География, Химия, Кино и театър, Космически пътувания – има кратък въпросник, който да ви държи във форма.

В следващите раздели ще бъдете изправени пред интересни факти за бурно време, за анатомични функции, за изключителни произведения на изкуството и за удивителни растения. Ще пътувате назад във времето до земите на древни народи, ще разберете повече за живота на някои творци, ще сложите защитните си очила за малко класически експерименти. И ако всичко това не ви стига, направете околосветско пътешествие, осведомете се за произхода на редица спортове и достигнете границите на Галактиката!  

В „Кой да знае?“ можете да четете непоследователно. Питали ли сте се дали е завършена Менделеевата таблица? А какво необичайно нещо е държал в кабинета си писателят Владимир Набоков? А ще повярвате ли, че закопчалката на сутиена е измислена и патентована от… Марк Твен? Сред включените 130 въпроса ще намерите традиционни и нестандартни теми, които вълнуват явно или подсъзнателно наистина широк кръг хора. Всеки от нас се е питал защо прозявката е заразителна или какво показва цветът на очите ни, защо фламингото застава на един крак, защо плачем, когато режем лук или пък дали шоколадът е панацея.

От друга страна, в „Кой да знае?“ ще намерите кратки, но запомнящи се интересни обяснения на по научни въпроси като например за дългогодишната традиция у швейцарците, свързана със снежните човеци; защо в Атлантика няма тайфуни, а торнада; че една от игрите при древните ацтеки наподобява днешното „Не се сърди, човече“ и др. А някои от провокациите са направо пикантни като: имало ли е фантом в Парижката опера; живял ли е някой в Айфеловата кула или какви шеги и трикове е погаждал легендарният детски писател Д-р Сюс на издателите си, за да ги държи нащрек.