Музиката съвсем не изостава в натоварения кино-график. Прави два видеоклипа почти на куп. Единият направи премиера тази седмица, навръх рождения му ден на 23 април. Видеото е към едно от най-ритмичните му парчета, с истински потенциал за хит, „Последното добро момче“, в което обединява сили с рапъра Бобо. Клипът е секси, имиджов и много грабващ, а виновни за това са дългогодишните му партньори от B2Y, с  които ще снима и следващото си видео след месец. Още, обаче, се колебае към коя песен да е, но е категоричен, че рязко ще смени стила и ще заложи на балада. Кога ще го снима – само той си знае, като по това време трябва да е на терен с филма на Илиев и има насрочени концерти. Затова и още не е сядал да работи по нова музика, но обещава:

"Мисля че няма да чакате толкова за следващия албум. Не знам дали ще смогна тази година за друг албум, но нищо не се знае. Изисква време да се изчистиш психически и да седнеш с хубав екип да твориш“. Междувременно стиска палци за предстоящите наградите на БГ Радио: „Фактът, че нямам нито една самостоятелна музикална награда ме надъхва и прави надпреварата още по интересна. И сега всичко зависи от вас!“, усмихва се с 25-те си карата зъби Орлин.

А ние мислим, че както му е тръгнало на първи неща е време и за първия личен приз. Дали за албум, дали за изпълнител – избор има. „Радвам се, че мога да покажа музиката си. Върху албума работих дълго и инвестирах адски много – емоция, време, пари“, казва Орлин. Но е от онази порода хора, които отказват да държат в себе си и да помнят лошите и трудните неща. „Нямам чак драматични моменти в живота, или ако е имало са избледнели.

Артистът е чувствителен, той е живо същество, не е машина и не трябва да се превръща в такава, за да може да усеща и да твори. Иначе, когато изкуството се превърне изцяло в работа, или някакво занаятчийство, самият творец страда от това, което прави и се вкарва във форми, които не са негови. Страда от това, че е недооценен или нарочно неглижиран“, казва Орлин, но бърза да допълни, че нещото, в което най-много вярва е, че „всеки лош човек е бил добър“. „Винаги се опитвам да изкарам доброто от лошия и успявам, колкото и да е негативен. Когато човек се види отстрани, като в огледало, той си дава сметка. Успявам да застана като рефлектор, за да може да не е толкова наострен и озлобен“, а ние ще допълним, че позитивното му излъчване и усмивката му са обезоръжаващи и за най-големия киселяк. Но и той, като всяко същество, има нужда от огледало. Признава, че се оглежда в очите на много хора, но най-често в тези на семейството си.