Наско, как ви избраха за водещ на Страх?

Беше много интересно. Събота или неделя беше, не си спомням, си седя вкъщи и гледам телевизия. Пуснаха рекламата на Страх. А аз съм голям фен на предаването открай време. Веднага хванах телефона и се обадих. В началото помислиха, че искам да участвам. Но аз ги попитах дали мога да бъде водещ. Отговориха ми, че съм луд. Аз обаче съм упорит и продължих. “Вие ми кажете кой ще продуцира формата, другото оставете на мен!”, настоявах. Така разбрах, че трябва да се свържа с Магърдич Халваджиян, когото познавам от преди това. Чухме се и се разбрахме да се видим. Както си бях по чехли и анцунг запалих колата и тръгнах. Минавах на червено, страшна работа беше. Видяхме се, поговорихме, но после доста време никой не ми се обаждаше. Пращах есемеси и питах какво става. После ме викнаха за втори етап на прослушване. Там имаше разни актьори, водещи и какви ли не. Дадоха ми да прочета един текст. А аз съм толкова наясно със спецификите на това предаване, че не ми трябваше никаква подготовка. И така. На 12 януари празнувах рождения си ден. Поканих Маги Халваджиян. Той ми звънна и каза, че няма да може да дойде, но, че ще ми направи подарък по телефона. “Ти ще си водещият на Страх”, беше изречението, което ме хвърли в тъч. За мен това е сбъдната мечта...

Какво е мнението ви за участниците?

Млади, надъхани, повечето наистина са ненормални. Има всякакви – хотелиери, военни, чистачи. Интересното е, че жените изобщо не са слабия пол. Напротив, по нищо не отстъпват на мъжете. И са дошли тук заради емоцията и да разберат дали могат да превъзмогнат страховете си. Парите изобщо не ги вълнуват. 90 процента от тях казват, че биха участвали и за сто лева. Защото Страх им дава възможността да избягат от действителността. Това май е най-голямото желание на българина. Сигурен съм, че предаването у нас ще бъде от най-гледаните. Все пак сме си саирджии, обичаме да гледаме какво правят хората. Интересното е, че България е първата страна от Европа, в която се снима. Досега се е правило само в топли страни. Нашата е с най-лош климат, но това, за радост, не дава отражение. Изглежда все едно не е у нас!

Вие сте известен като страстен почитател на екстремните спортове. Пробвахте ли се в някое изпитание?

Да, и то с голямо желание. По принцип нямам фобии от нищо, но на няколко пъти сърцето ми заби със 150 удара в минута. А и искам да кажа, че Страх не трябва непременно да се свързва с хлебарки. Много повече от ядене на насекоми е.

Този нов ангажимент пречи ли на останалите ви занимания?

Гледам да се справям с всичко. В Сити тв монтирам предавания, оператор съм, сценарист също. В общи линии, само с продуцентство не се занимавам. Предстои ми и участие във филм. Замесени са известни актьори, но засега не мога да издавам имена. Но става въпрос за голям проект. Част от филма ще се снима в България. Интересен е, романтична комедия...

Как се справяте физически с толкова ангажименти?

Ставам в 4, понякога на снимачната площадка сме по 15 часа. Не се наспиваме, уморени сме, но ни държи ентусиазмът. А когато се случи да почивам, спя по 16 часа. Като пън съм, не можеш да ме мръднеш.

А време за забавления остава ли?

Трудна работа. И с гаджето ми не мога да се видя. Най-много веднъж седмично успяваме. Тя е от Пловдив и не е лесно.