Кое беше първото нещо, което искаше да направиш, щом се прибереш?

Да прегърна силно своите баби и дядовци. Това са хората, които обичам безкрайно и раздялата с тях винаги е ужасно болезнена. Когато съм далеч от тях, изпитвам огромна тежест и непреодолима липса. След толкова дълго отсъствие е неописуемо да се озова в обятията им, емоцията е така силна, че светът сякаш губи значение.

В този миг забравям за всичко и отново ставам онова малко момиче от детството си, което виждаше живота по различен начин - съвсем не толкова обременен и изграден от малки, но прекрасни мигове. Няма как да опиша точно чувството, защото то граничи с магия.

На колко години беше, когато напусна родината и се премести в САЩ?

Бях едва 8-годишна, което ще рече, че тъкмо бях завършила втори клас, когато тръгнахме за Америка.

Била си наистина малка, но достатъчно голяма, за да помниш. За теб, като дете, беше ли плашещо да замениш познатата обстановка с толкова различно място?

Всяко ново начало е страшно, защото е нещо неизвестно. Възрастният човек е изправен пред същия проблем, ако реши да гради повторно живота си на чуждо място. Тогава какво остава за едно дете, за което дори смяната на училището, може да предизвика тревожност? Но с времето привикваш, започваш да се вписваш в обстановката, да създаваш познанства и приятелства... Неизбежно, но и наложително е.

Миналата година, в рамките на 3 дни, спечели 2 престижни корони за красота в Америка. Това е голям успех. Избраха се за най-красивата жена в щата Илинойс към конкурса Miss USA Earth. Очакваше ли победата?

Със сигурност я исках, като всяка претендентка, защото в крайна сметка за това се явяваме, но не я очаквах. Когато обявиха името ми, не можех да асимилирам случващото се. В продължение на, може би, 3 минути просто стоях и се опитвах да се опомня. Изненадата, че нещата се случиха точно както ги исках, беше голяма... но ме хвана малко неподготвена. Всичко се разви на страшно бързи обороти. Щастието дойде после (смее се).

Повечето хора гледат с пренебрежение на този тип конкурси...

Така е, но в Miss USA Earth не всичко е само красота, макар, разбира се, тя да има роля. Това е по-скоро организация, която се гради на екологично съзнание. Всяка участничка трябва да застане зад определена кауза и да даде своя принос за наболял екологичен проблем в световен мащаб. Хората вероятно не осъзнават, че има тежест, която не е свързана с опасения дали вечерната ти рокля е подходяща или дали грима ти не се е размазал. Участието ти в конкурса е обвързано с отговорности.

Каква беше твоята платформа?

"Пестене на водата", в която между всички инициативи, които поех, бяха и образователни лагери за деца от 12 години, на които те се учат на полезни навици и как да не разхищават този природен ресурс. Вярно е, че все още не сме изправени пред световен дефицит на водата, но трябва да мислим отрано за бъдещето.

Ако не се предприемат нужните мерки, със сигурност ще се окажем пред голям проблем. Заради глобалното затопляне нивото на океана се покачва, а прясната вода от ледените шапки се изчерпва. Едва 2,5% от водата е годна за консумиране! Какво ще стане когато температурите се покачат? Въпросните ледени шапки, ще се разтопят в океана...

Ако не обърнем ефекта на глобалното затопляне, тогава ще изчерпим питейната вода. Това наистина е заплаха. От няколко години учените и медиите се опитват да ни предупредят, но никой не приема нещата на сериозно. Проблемите трябва да се изкореняват, да се предотвратяват, не да се мисли за решение, след като настъпят.