Бива, бива наглост, ама някои хора прекаляват. Изборът на “Под игото” за любим роман на българите бил проява на лош вкус. Кой го казва? Ами приетата в университета по соцвреме от турската квота (каквато и оценка да имаш, влизаш, понеже си от малцинството) Севда Шишманова. И някоя си Ирина Ценкова във вестник “Капитал”.  Не вярвате, че има толкова нагли същества? Стига ви само да прочетете подзаглавието на вестника: “Как патриотизъмт надделя над литературния вкус”.

Писнало ми е от комплексарщина. Дори да имаме стойности да ги принизяваме. Навремето Алеко беше написал “Пази, Боже, сляпо да прогледне”. И това негово произведение все още е актуално.
Отричането на “Под игото” е ставало само веднъж- малко след 9 септември, когато на някои празноглавци им трябвала “нова литература”. И сега...
Аз също не обичах този роман в 5-и клас, но никога не съм си помислял да го подценявам. Сега съм на мнение, че тази книга е много по-дълбока, отколкото изглежда. В нея са преплетени и приключенството, и патриотизмът, и забранената любов, и понтията за морал и човечност, и измамната същност на едни и други типове хора, и невидимата част на душите, и спора за греха – кога злото е за добро, и темата за отчаянието, и за прекалените очаквания и още хиляди подробности. Кои ги има във всеки добър роман.

“Под игото” съдържа в себе си клетки от “Престъпление и наказание” – световно велик роман, който сигурно поради немодерността на Русия бе отхвърлен от организаторката на “Голямото четене”. Съдържа също по нещо от усещането и идеите, вградени в книгите Юго, нещо от Стендал, нещо от Дикенс, дори от тези на Маркес. Като същевременно запазва своята уникалност. С други думи – “Под игото” има всички достойнства на любима книга. Ние го признаваме, въпреки пристрастията си към “Тютюн”. Дано и снобите – коплексари сега са го разбрали...