Как Ню Йорк Таймс вижда българското Черноморие през 1990 г. До днес, това е най-дългият текст, посветен на България в американското издание, предаде The Brave Stories.

И на снимкa, и от въздуха – българското Черноморие прилича на рай за почивка. Релефни планински хълмове преливат в синьо-зеленото море през плажове със златист пясък, които сякаш са създадени за слънчеви бани.

Живописни села, в които всяка къща е покрита с лозя, рози и домашни растения, показващи се от метални кутии от зехтин или от стари гуми, оцветяват крайбрежните улици.

Каруци, влачени от магарета, натъпкани със сено, водени от възрастни жени или мъже със сини престилки. Те са почти толкова често срещана гледка, колкото и автомобилите.

Но когато погледнеш отблизо, виждаш и някои неудобства. Условията за настаняване са лоши по западните стандарти и понякога е мръсно. Обслужването е на ниско ниво. Менюто в ресторантите не отговаря на разнообразието на тази плодородна земя и е твърде ограничено.  

За тези, които са готови да се примирят с тези ограничения, българското крайбрежие може да предложи участъци от почти празни плажове, древни и спокойни селища и гостоприемни хора,  особено тези, които не участват в туристическата индустрия, са настроени толкова приятелски, колкото навсякъде по света.

Въпреки благоприятния валутен курс, изключително малко западняци избират Черноморското крайбрежие. Тук идват предимно руснаци, чехи, словаци, източногерманци и поляци, които са превърнали крайбрежието в нещо като Ривиерата на Източния блок.

Капацитетът на курортите винаги е бил пълен. Но тази година, свободни да пътуват там, където им харесва, много източноевропейци изоставят България, за да видят чудесата на Запада.

“Миналото лято всички маси в този ресторант бяха пълни”, казва млада сервитьорка в Созопол. След като обслужи тримата си клиенти, тя реши, че може да седне за чаша кафе.

Дали източноевропейците ще се върнат или ще бъдат заменени от туристи от Запада, никой не знае. Но поне за това лято човек може да почива сред значително по-малко туристи от миналата година.

Първата ми спирка по време на едноседмичното пътуване през юни, беше в Дружба – курорт на няколко мили северно от Варна, третият по големина град в България. Курортът е разположен на скалист бряг и има плажове от жълт пясък.

Няколко мили северно от Дружба е курортът Златни пясъци, който разполага с дълъг плаж, където можете да се гмуркате или да наемете платноходки. Хотелите в Дружба са отдалечени един от друг и са разположени сред живописни горички и естествена растителност, достигаща до плажовете.

Петзвездният „Гранд Хотел Варна”, където съм отседналa, има имиджа на „луксозния хотел” на брега на Черно море.

Както всеки друг хотел, който видях, обаче и този хотел представлява груб блок от бетон. Това, което го отличава е дългият списък с удобства и услуги, вариращи от закрити и открити тенис-кортове, открит плувен басейн и закрит морски басейн, туристически атракции и няколко ресторанта.

Има и лечебна зона, в която работят лекар, физиотерапевт и масажисти, които предлагат масажи, вани и дори акупунктура на цени, които са доста ниски за западните туристи.

Тенис кортовете бяха добре поддържани, басейните бяха чисти. Заради тези екстри, гранд хотелът е популярен, особено сред възрастни туристи от Източна Германия и Скандинавските страни.

Макар че обслужването като цяло беше добро, не можех да повярвам, че всеки път, когато отивах да питам за ключа на рецепцията, първоначално ми казваха, че го няма. След двуминутно търсене, ключът се оказваше на рецепцията под купчина банкноти и документи. Оказа се, че ми беше начислена и сметка от  130 долара за телефонни разговори, които не бях провеждала. След 15-минутен спор, все пак тази сума беше заличена.