Той е черногорец, Вие – българка, а живеете в ЮАР. Това съчетание създава ли ви проблеми?

Не. Това, че сме от различни националности не е пречка. Винаги съм казвала, че е важно човек да намери сродна душа, независимо от коя държава е, каква е етническата му или религиозна принадлежност. Ако се разбирате и обичате, всичко е наред. Пък и наистина неговият манталитет е малко по-различен от българския, но пък балканската кръв си е балканска кръв.

А карате ли се често? Имате ли някакви разногласия?

Често не се караме. Ако имаше явно несходство в характерите ни, нямаше да прибегнем до сватба. Но, разбира се, че имаме разногласия. Коя двойка няма? Различни сме най-малкото, защото той е мъж, а аз жена...Това са два противоположни свята. Знаете, как е. Но успяваме да намерим нужния баланс и да се чувстваме добре заедно. Не си тежим един на друг и гледаме да не спорим за дреболии.

Колко струваше сватбата?

За цената не ми се говори. Избрах възможно най-доброто що се отнася до меню, декорация и място. Роклята ми е подарък от Джорджи – на южнофрикански дизайнер е. Марката е Морган енд Даун. За сватбата в ЮАР обаче ще избера наш моделиер, със сигурност. Бижутата, с които бях, са диамантени, на Чарлс Грек. На кумата ми Ясмина подарих диамантено колие.

За какво мечтаете?

Вече смених приоритетите си. След като намерих любимия човек и се омъжих, е време за дете. В професионален план имам идеи за нов бизнес, но той не е свързан с Джорджи, нито с България. Когато дойде време, ще разберете.

Суетна ли сте? Отделяте ли много време и средства, за да поддържате визията си?

Винаги съм била суетна в рамките на нормалното. Старая се да не прекалявам. Не съм от жените, на които това едва ли не е единствената им цел в живота. Когато съм в Европа, се глася повече. И ходя с часове на шопинг. В Африка са по-различни нещата. Ежедневието не ми позволява да отделям чак толкова време. А и когато тръгна да се глезя, предпочитам да е с тренировки или пък масажи. Така най-добре релаксирам.

До колко е важен луксът за Вас?

Човек трябва да живее с мисълта, че всичко може да му се случи. И да е подготвен и за хубаво, и за лошо. А не ако му се случи нещо да се чуди накъде да поеме, защото до този момент е бил разглезен. В живота си минаваме през всякакви периоди. Затова луксът не е чак толкова важен за мен. Разбира се, не бих се отказала от него, но има доста по-значими неща, за които си струва да се живее. Когато човек обича и е позитивно настроен, всичко е по-лесно. И хубавото се случва от само себе си.

Има ли материални неща без които не можете?

Не бих казала. Обичам часовниците, но когато съм в Африка, не нося всеки ден. Определено обаче, ако имам някаква слабост, това са те.

А бижутата? Все пак имате бутик...

Именно от както се занимавам професионално с бижута, престанах да ги нося. Слагам понякога, разбира се, но далеч не толкова често, колкото пари. Окото ми се е наситило и вече не ми правят толкова силно впечатление. Това е нормално. Човек като се занимава с нещо по цял ден и малко или много му писва.