Ако питате неаполетанците каква пица ядат, ако са откровени ще ви отговорят, че пържена.

Струва само 3,50 евро, а нахранва като за световно.

Малкото заведение се намира в самото сърце на града, на петдесет метра от централния Площад на плебисцита и на двадесет от култовото Гамбринус, където пазят като реликва чашата, с която там е пил кафе самият Папа. Пазят я с все утайката. А неаполското кафе е смятано за най-доброто в Италия...

Но ние се връщаме на пицата.

Първо се плаща на касата – цената е еднаква, само трябва да изберете вариант. Може да бъде с един или друг или с няколко вида сирене, към тях може да има добавен колбас или няколко вида колбаси, а също и домати от Соренто – и те са прочути.

След като изчакате на светлинното табло край тезгяха да светне вашия номер, докато наблюдавате как чевръстите майстори потапят вашата пица във врящата мазнина и я вадят от там, въртят и отново така, докато окончателно е станала, вземате грижливо увито в хартия своето парче без определена форма. И наглед, и на вкус пържената пица си е като родната мекица.

Само дето ние слагаме овкусяващите допълнения отгоре, а в италианския вариант, те са наблъскани вътре в тестеното изделие. Понеже, особено по обед, опашката е голяма, а вътрешното пространство е малко, и в дъжд, и в пек местните стоически издържат на напрежението с чакането. А после с още по-голяма доза търпение си намират място на малобройните маси – щъркели до входа на заведението, неудобно поглъщайки от възгорещото тесто в търсене на пълнежа.

И не забравяйте, този уикенд в Неапол има празници на пицата, така че сега е моментът да я опитате на място, ако са ви останали пари след летните отпуски и имате желание да пътувате през дългия уикенд, който се задава покрай Деня на независимостта 22 септември.