На сериозно обсъждане бяха подложени и други видове зависимости. Сред тях е модното пристрастяване към смарт устройства. Много млади хора следят броевете поглеждания на телефоните си – не е добре да бъдат повече от 160 на ден, и часовете, прекарвани в тяхната „компания“ – зле е, ако са повече от два.

Много сериозно внимание беше обърнато на зависимостите към храни – от хиперфагията – нарочното преяждане и наддаване, до анорексията и булимията, които засягат над 200 000 души в България, далеч не само жени. Специално внимание беше отдеено на т.нар. йо-йо ефект след „лечебен“ глад, който често води до хранителните разстройства.

Други видове зависимости – тютюнева, алкохолна, хазартна също бяха засегнати в дискусията.

Много важен акцент се оказа актуалният проблем – лечението от едни зависимости води до пристрастяване към медикаментите, които уж помагат. В резултат, на което данните за света показват, че средно 10% от населението си изработва зависимост към лекарствата от типа на успокоителни, приспивателни и други подобни.

Дискусията се спря и на фалшивите новини, 60% от които по статистика не засягат политика или икономика, а здравословния начин на живот. Пресните примери от България са за злоупотреба на популярни лица, които рекламират вредни добавки, спортна синтетика, опасни напитки, представяни за „чайове“. Засичането на максимален брой независими източници е единственият начин да се предпазят младите хора от тях.

Проектът се осъществява с фенансовата подкрепа на Министерство на младежта и спорт - НПИМД по чл. 10а от ЗХ.