Анонсираният от Мая Манолова референдум за бутането на Паметника на Съветската армия е абсолютна заблуда и за десните, и за левите софиянци, сочат документите. Един юрист, каквато е по образование, последвало Съветската партийна школа, преди да говори, би погледнал достъпните актове по въпроса. А ако не го е направил или го е направил, но въпреки това е заблудил хората, толкова е юрист и толковаможе да му се вярва. По този и по всички други въпроси.

Ето ги документите, които също публикуваме, каквито са:
При построяването на Паметника на съветската армия на 16.09.1947 г. е издаден нотариален акт, според който той е ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ – тогава на Министерството на просветата и културата.
При това е публична държавна собственост – т.е. НЯМА НИЩО ОБЩО С ОБЩИНАТА, ТЯ ПО НИКАКЪВ НАЧИН НЕ БИ МОГЛА ДА ВЗЕМА РЕШЕНИЯ ЗА НЕГО ИЛИ ДА ОБЯВЯВА РЕФЕРЕНДУМИ, А СОБСТВЕНОСТТА НЕ ПОДЛЕЖИ НА ПРОМЯНА,
След избухването на демокрацията Район Средец се опитва да издаде Акт за частна общинскасобственост на Паметника на 10.06.1997 под номер 037.

На 22.01.2004 г. обаче Областният управител на София – град отменя като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН АКТА на базата на първия нотариален акт от 16.09.1947 г. и последващи от 1953 и 1954 г. И Паметникът НИКОГА НЕ Е ОТПИСВАН КАТО ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ. Общината и към онзи момент не е предявявала и претенции за отписване. Както пише, няма и как това да стане, тъй като е актуван като „мемориален комплекс от общонародно (национално значение)“ и е публична държавна собственост – т.е. неподлежаща на прехвърляне, поради своята „публична правна значимост“. Заради което тогавашният кмет Софиянски и Район Средец и не обжалват пред съда, което им е дадено като право в заповедта на областния управител.

Правят го група граждани, сред които Иво Инджев, като жалбата им е за бездействие на кметовете още от 1993 г. – все сини, между другото. Като финал на сагата, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, БЕЗ ПРАВО НА ОБЖАЛВАНЕ, ОСТАВЯ ПУБЛИЧНАТА ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ НА ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ СЪС СВОЕ ОПРЕДЕЛЕНИЕ ОТ 19.09.2011 ПОД НОМЕР 11591.

Така че софийски референдум няма да има никакво значение за бутането на Паметника.
Да не говорим, че дори да би имал смисъл, НЕ КМЕТЪТ, А ОБЩИНСКИЯТ СЪВЕТ ГО ПРИЗНАВА ИЛИ НЕ ГО ПРИЗНАВА ПО РЕЗУЛТАТ, А МАЯ МАНОЛОВА – КАТО КАНДИДАТ НА ИНИЦИТИВЕН КОМИТЕТ, НЯМА ДА ИМА НИТО ЕДИН СЪВЕТНИК В НОВИЯ СТОЛИЧЕН ОБЩИНСКИ СЪВЕТ, ЗАЩОТО НЯМА СОБСТВЕНА ЛИСТА.

КАКТО ТОЗИ, ТАКА И ВСИЧКИ ДРУГИ ВЪПРОСИ – БЮДЖЕТЪТ, РЪКОВОДИТЕЛИТЕ И ПОЛИТИКИТЕ НА ОБЩИНСКИТЕ ДРУЖЕСТВА, РЕМОНТЪТ И СТРОИТЕЛСТВОТО НА УЛИЦИ, ДЕТСКИ ГРАДИНИ, ЯСЛИ, УЧИЛИЩА БОЛНИЦИ, ДАЖЕ НАЙ-ДРЕБНИТЕ И НАЙ-ЕЛЕМЕНТАРНИТЕ НЕЩА, ДОРИ ОТПУСКИТЕ НА КМЕТА, НЕ МОГАТ ДА МИНАТ БЕЗ МНОЗИНСТВО В ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ – МЕСТНИЯ ПАРЛАМЕНТ.
Понеже Мая Манолова е автор на последните промени в изборния кодекс точно по отношение на вота в общините, няма как да не знае, а ако се прави – заблуждава леви, десни и всички заедно, това положение.
В правото красиви пиар послания като „граждански кандидат“ не важат, особено, ПОРАДИ КАЧЕСТВОТО НА ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ КАНДИДАТИ КАТО ГРАЖДАНИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ПРЕДСТАВИТЕЛИ ТОЧНО НА ТАКИВА ГРАЖДАНИ, КОИТО ДСА СЕ ПОДПИСАЛИ ПОД ТЕХНИТЕ КАНДИДАТУРИ.
„С лъжа не се управлява“, твърди Мая Манолова, но „по делата ще ги познаете“, гласи Светото писание.
Очаквайте:

Кандидат на Ковачки или на гражданите е адвокатката от обслужващата го кантора, за чието избиране за червен депутат, работниците в Бобов дол бяха стимулирани в известно на цяла България, но явно забравено видео? СЛУЧАЙНО СЪВПАДЕНИЕ ЛИ Е, ЧЕ МАЯ СЕ КАНДИДАТИРА ЗА КМЕТ, КОГАТО КОВАЧКИ, ЧИЕТО ИМЕ ТЯ СЕ СТРАХУВАШЕ ДА ИЗРЕЧЕ В ЕКОДЕБАТА, КАНДИДАТСТВА ЗА БОКЛУКА НА СОФИЯ – БИЗНЕС ЗА МИЛИОНИ?