Джон Кехоу може би не е име, което говори нещо на мнозина. Ако споменем книгата му “Подсъзнанието може всичко” обаче, стотици хиляди хора ще разберат кого имаме придвид. Това е авторът на концепцията "mind power". Според нея, а тя вече е верую на милиони хора по целия свят, не битието определя съзнанието. А съзнанието определя битието. Кехоу се превръща в Маркс на 21 век. “Ние създаваме собствената си съдба чрез мислите, които имаме, чрез изборите, които правим и чрез нашите ежедневни действия. Тези три неща разцъфват като съдба. Вие създавате вашата съдба”, казва Кехоу.

На какво друго учи той хората?
Голяма част от бедите ни, включително здравните проблеми, са не само плод на съзнание и подсъзнание. Но и могат да бъдат решавани чрез съзнанието и подсъзнанието. Според лекарите, наистина отключването на 70% от случаите на рак в момента се дължи именно на емоционални проблеми и стрес. Кехоу лекува точно тези неща. И проповядва как се постига радостта от живота.

Той пристига у нас на 26 май, а на 30 и 31 май ще се срещне със своите последователи в София. Даже Бойко Борисов ще тренира емоционалната си свобода, много ограничена напоследък, с невероятния мислител.Чрез 19 минути от понеделник ще имате възможността да получите достъп до уникалната среща на Кехоу с България. Местата за нея, макар да се провежда в два последователни дни, са силно ограничени. Преживяването не може да се сравни с онова, което ще видите на неговия сайт learnmindpower.com.
Българските издатели на Кехоу от ИК „Феникс Дизайн” предоставиха чрез нас възможност, преди да получите достъп до срещата с него, да го опознаете отблизо:

“Обичам да пътувам (бил съм в над 100 държави). Обичам да се забавлявам. Обичам новите приключения, новите проекти и страстно вярвам в потенциала на хората. Посветил съм на преследване на забавлението, приключенията и успеха и във всички тези области съм се справил отлично. Винаги съм следвал страстите си и това ме е довело до успех.Може да звучи странно, но избягвам да работя с хипноза. Може би, защото се чувствам некомфортно друг да внушава нещо на подсъзнанието ми. Предпочитам да препрограмирам подсъзнанието си сам и методите, които съм развил работят ефективно. Когато бях почти на 30, напуснах града и отидох в горите, построих си колиба и прекарах три години, правейки проучване. Точно там поставих основите на системата на Силата на мисълта, която сега преподавам. Колибата ми беше изолирана и беше на 20 минути пеша от края на един задънен път. Така че имах абсолютното усамотение, за да върша работата си и да изучавам тайните на природата. Горе-долу веднъж седмично слизах до най-близкия град, за да поиграя билярд с приятели, просто да се размотавам или да посетя някое парти, така че не може да се каже, че не съм се виждал с никого през тези три години.

Методиката дойде чрез опити и грешки, чрез експериментиране с много различни концепции и техники. Знаех, че съм открил призванието си и се бях пристрастил към него. В определен момент моето подсъзнание започна да „навлиза в играта” и да ми предоставя информация, каквато нямаше в нито една книга. Когато изпробвах тези нови прозрения и видях, че работят, ги внедрих в системата. В онзи момент правех всичко това само заради себе си. Нямах представа, че ще започна да преподавам и да пиша книги, от които ще продам милиони копия. Правех това, защото ми беше интересно. Просто следвах страстта си, което е и една от тайните на успешния живот.
Личностното израстване е един вечно продължаващ процес. Той никога не спира. Аз съм на 61 години и все още израствам, променям се и се преобразувам. Щеше да е ужасно, ако беше другояче. Представете си превръщането ни в просветени личности, ако нямаше какво повече да се научи или да стане. Колко скучно. Колко плашещо. За щастие това никога няма да се случи.

Има мнение и по глобалната криза: “В момента нашата планета е изправена пред много проблеми и много от тях изглеждат нерешими, но това също може да е част от грандиозния план за нашето пробуждане. Времето на големи кризи може да способства за пробуждането на много хора, така че да достигнат потенциала си и по този начин да променят колективното съзнание. Смятах, че ще е невъзможно да се накарат всички да мислят по този нов начин, но ако е нужно само една десета от един процент да тръгнат в тази посока и да дадат най-доброто от себе си, това е постижимо. Това ми вдъхва голяма надежда. Може би някой от хората, които ще прочетат тази статия, ще е един от тях.