България от 20-те и 30-те години на миналия век и връзката с Италия от онова време са в центъра на изложбата „България през стъклото на времето“, която гостува на Музея на Рим в Трастевере от 12 декември до 12 януари 2020 г. След изключителния успех на експозицията през пролетта  в Националната художествена галерия „Квадрат 500“ в София, римското издание е в чест на 140-годишнината от установяването на дипломатическите отношения между България и Италия. Тази годишнина съвпада с друг важен юбилей - 140 години  от определянето на София за столица на България.

В експозицията по интерактивен начин с 3 D мапинг, триизмерни проекции,  мултисензорни ефекти и анимации са представени 36 автентични стъклени плаки от семейното наследство на фамилия Близнаков. Изложбата се организира съвместно с Общината на  Рим и с партньорското съдействие на Софийска столична община. Тя е създадена и организирана от Фондация „Ценности“ на Антонина Стоянова под патронажа на Посолството на България в Италия и извънредния и пълномощен посланик Тодор Стоянов, в сътрудничество с Българския културен институт в Рим като част от Комуникационната стратегия на Република България за ЕС за 2019 г.  Кураторите Ирина Дилкова и Милена Кънева преосмислят българския изложбен проект в мултимедийно измерение.

Новият прочит ще изненада италианската публика с виртуална реалност, QR кодове и триизмерни проекции. Старите стъклени плаки оживяват в модерна технологична форма в контраст с битовите им сюжети. И така увеличават и без това силното им емоционално въздействие. Зрителят ще предприеме вълнуващо пътешествие в бита и нравите на България от преди 100 години.

36-те фотографски плаки представят епохата, в която са направени  от историческа, етнографска и географска гледна точка. Прожектирани по стените на музея, стъклените плаки разкриват пейзажи и обичаи от България от 20-те и 30-те години на ХХ век. Тези старинни фотографски находки са били съхранявани увити в избледнели машинописни листове  – дипломатически преписки, бюлетини на Ройтерс и БТА от  30-те години на миналия век. Най-интересните новини, разказващи за превратностите в Европа от онова време, са отпечатани в тогавашния вестникарски формат и са част от изложбата.

Историята, залегнала в изложбата завладява въображението. Всичко започва, когато Надежда Близнаков Де Микели Витури, италианска аристократка от български произход, се среща през 1998 г. с Антонина Стоянова, по това време първа дама на България. Тя й подарява семейното съкровище – 36те стари фотографски плаки, принадлежали на дядо й  Марко Близнаков, един от основателите на пристанищната дейност в страната. Младият старозагорец  завършва инженерство в Белгия и е изпратен, по волята на княз Фердинанд, да специализира пристанищно инженерство в Триест.

В началото на ХХ век той вече е успешен бизнесмен, щастливо женен за италианката Петронила Венециани и почетен консул на България в Италия. Зет на известния писател Итало Звево, той е част от интелектуалния, космополитен  живот на Триест от началото на века. Сред най-близките му приятели е писателят Джеймс Джойс, който става преподавател по английски на дъщерите му. Предполага се, че Марко Близнаков може би наел фотографи, които да заснемат моменти от българското ежедневие и фрагменти от красотата на любимата му страна или  е получил фотографските плаки като консул на България, за да може да я представя подобаващо пред италианската публика.

Документалният филм „Съкровище в сърцето“ с оригиналния разказ на 95-годишната Надежда Близнаков за нейната житейска история е неразделна част от изложбата „България през стъклото на времето“. Продуциран е от „МК Продъкшън“, автори са Милена Кънева и Ирина Дилкова. Оригиналната музика на лентата е на Николай Иванов-Ом и гайдаря Петър Янев.

В една от залите, която ще напомня салонът на Вила Венециани с  фотосите на семейство Близнаков и на Триест от началото на XIX век, българската столица София, която присъства в плаките с току що завършения строеж на Александър Невски, за своя 140 юбилей , ще бъде представена и чрез един паралелен фото- монтаж с архивни снимки на eмблематичните и модерни за времето си сгради отпреди век, с тези направени днес от фотографа Евгени Димитров. Към експозицията е издаден луксозен каталог, благодарение на арх. Стефан Добрев и неговата издателска къща. 

Задълбочените познавателни текстове на плаките, описващи българските обичаи, символи и традиции са дело на етнолога Анелия Милушева. Румен Димитранов aрт директор на изложбата и каталога и Георги Христов са автори на визията и на интерактивното пресъздаване на изложбата.