Филмът „Виктория“ прави премиерата си на световния фестивал за независимо кино в Сънданс на 19 януари, 2014. Това е първият български пълнометражен филм избран в програмата на този фестивал. Режисьор и сценарист на филма е Майя Виткова, оператор Крум Родригес, участват актьорите Ирмена Чичикова, Дария Виткова, Калина Виткова, Марина Крумова, Димо Димов. На 10 ноември 1979 – 10 години преди рухването на комунизма в Европа, Боряна е твърдо решена да не ражда дете в комунистическа България. Единственото, което иска, е за избяга на Запад. Въпреки опита й да се предпази от нежелана бременност обаче, бебето оцелява. Виктория се ражда без пъпна връв, която да я свързва с майка й, и е провъзгласена за символ на комунистическа България. Но десет години по-късно, на 10 ноември 1989 година, рухването на комунизма преобръща живота на Виктория и изпитанията на новото време я свързват с майка й завинаги.

„Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ е български игрален филм (драма) от 2008 г. на режисьора Стефан Командарев, по сценарий на Стефан Командарев и Юри Дачев. Оператор е Емил Христов. Музиката във филма е композирана от Стефан Вълдобрев. Филмът е с международно участие, заснет по романа на Илия Троянов, немски писател от български произход. Романът е издаден за първи път през 1996 г. в Германия. До 2011 г. е преведен на 11 езика. В България е издаден през 1997 г. на издателство „Народна култура“. Филмът е заснет през 2008 г. и оттогава е носител на повече от 20 награди. В ролите са Мики Манойлович като Бай Дан, Карло Любек като Алекс, Христо Мутафчиев като Васил „Васко“ Георгиев, Ана Пападопулу – Яна, Людмила Чешмеджиева – Баба Сладка, Николай Урумов – Агента от ДС, Васил Василев-Зуека – Иво Чикагото, Дорка Грилос – Мария, Стефан Вълдобрев – Стоян.

„Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ е историята на едно момче Алекс, което с помощта на своя дядо преоткрива света и се опитва да намери себе си след преживяна тежка катастрофа. Действието на филма започва през 70-те години на XX век, когато Алекс е роден в малък български град. Семейството му е принудено да избяга на Запад. 25 години по-късно родителите му загиват в катастрофа, а Алекс загубва паметта си. Дядо му си стяга багажа и заминава за Германия. Започва да учи внука си да играе табла. Двамата пътуват обратно за България заедно и по пътя Алекс не само си възвръща паметта, но и желанието за живот.