Не са чак толкова много българските премиери, отличени с улици в София, но сред тях е единственият чужденец в клуба. Това е генерал Казимир Ернрот. Ще се питате във времето на Финландското европредседателство: откъде – накъде чак от там са ни го проводили.

Отговаряме.

Верен чиновник на Руската империя, като всички онези полски, румънски, молдовски, украински и какви ли не войни, които изреждаме покрай освобождението ни от османско иго на 3 март. Интересно е да се знае, че става генерал именно в Руско-турската война.

След избирането на Александър І Батенберг (1879-1886) за княз на Княжество България ген. Ернрот става негов личен съветник, през 1880 вече е военен министър в правителството на Драган Цанков.

Подкрепя княз Батенберг в амбициите му да отмени Търновската конституция и да установи едноличен режим. Именно с помощта на руския генерал – министър на войната в Княжеството – князът изготвя план за държавен преврат.На 27 април 1881 г.

Александър І Батенберг сваля правителството на либералите и разпуска Народното събрание. Назначава за министър-председател ген. Казимир Ернрот. Генералът изпълнява едновременно функциите на военен министър и управляващ Министерството на вътрешните работи. На 11 май са обявени публично исканията за извънредни княжески пълномощия за период от 7 години. Издава се и княжески указ за организиране на военни съдилища против действията на опозицията.

Под военния диктат на министър-председателя Ернрот се свиква Велико народно събрание, в което мнозинство придобиват привържениците на княза. То заседава в Свищов на 1 юли 1881 г. и само за два часа одобрява исканите от княза пълномощия и отменя Търновската конституция. Използван от княза,  на 1 юли 1881 г. ген. Казимир Ернрот подава оставка и разпуска правителството. Напуска България и се връща в Русия.

Там от 1882 до 1888 г. е заместник на държавния секретар, а от 1888 до 1891 г. е държавен секретар по въпросите на Финландия – по същество отново премиер, но на родината си.