Когато нещо е изгубено, то трябва да се намери. Или поне е добре това да стане. Поне, за да се разбере разликата между две думи, които често разменяме – „изгубен“ и „загубен“...Трябва да бъде намерен и  ресторант Изгубената София, който в момента, макар и нов, е сред най-приятните и най-вкусните в милионния град.

Ала се намира на улица Йордан Йовков. Въпреки името и предполагаемото уважение към него, тя не е на някакво централно място като ул. Иван Вазов, площада и булеварда на името на Славейкови, или пък на възлова позиция с огромни размери като бул. Вапцаров и Алея Яворов. Нищо подобно. Като тръгнете от пазара Иван Вазов на бул. Петко Тодоров (и той пишещ, но с главна заслуга да бъде проектозет на Яворов) към бул.

Гоце Делчев в махалата с оригиналното име Стрелбище, ще намерите ул. Йордан Йовков вляво. Къщата на 3 етажа, която е приютила ресторанта, е с ретро стил и отвън, и отвътре. Поради домашното разположение, салоните са така направени, че гарантират дискретност на гостите. Още на първия етаж ще видите до бара ликовете на всички кметове на нашия град, сякаш взети от книгата на 19 минути, която разказва историята на всеки от тях.

Най-отгоре пък е ВИП-ът, където се настанихме. И останахме доволни от кухнята – от салатата на името на заведението през чудесния и доста едър свински стек, крехък като никъде в София, та чак до целувчената торта – тя си е една малка Павлова, и шоколадовия мус с пресни ягоди за разкош, вместо черешка....А също похвалваме обслужването. На малко места в нашата държава разбират, че келнер това е професионалист, не - всеки срещнат.