Павлина Желева
специално за „19 минути“

Показаният в последната минута „Тук няма зло“ на известния ирански режисьор Мохамед Расулов заслужено спечели „Златната мечка“ на 70-тото юбилейно издание на фестивала на световното кино в Берлин.  С видима  гордост председателят на международното жури Джеръми Айрънс обяви наградата и връчи престижната статуетка на дъщерята на режисьора, тъй като властите в Иран не го пуснаха да пътува. Расулов е с отнети документи за самоличност и с потвърдена присъда за една година затвор и две – за забрана да снима. В скайп обръщение, разпространено от фестивала, той обясни, че шестият му игрален филм е за последствията върху психиката на обикновените войници от насила вмененото им задължение да изпълняват екзекуции на политически затворници.

По време на пресконференцията на филма, акредитиран журналист се изказа на фарси срещу достоверността на фактите около изпълнителите на смъртоносния ритуал. „Това са специално назначени хора, а не редови войници“- заяви той. Други журналисти обаче, на същия език, защитиха режисьора, напомняйки, че филмът е игрален, а не документален. Най-разгорещено бранеше Расулов продуцентът на филма Кавех Фарнам, в момента живеещ в Дубай. Той допълни, че екзекуции в Иран се изпълняват от години и показа на мобилния си телефон, къде може да се прочете това. Но все пак не пожела да разкрие подробности около начина, по който е станало възможно снимането на филма в Иран. Медиите обаче бързо се добраха до информацията, че продукцията е заявила, че ще снима четири отделни къси филма на различни места в страната, а за такива снимки не се иска официално разрешение. Филмът обаче бил сглобен така, че историите да преминават от зловеща обреченост в началото към една по-светла надежда на финала. Различните аранжименти на популярната италианска песен „Бела чао“, символ на съпротивата през Втората световна война ясно показват, на коя страна на барикадата стои Расулов.     

Именитият режисьор продължава да няма яснота, от кога започват да текат сроковете на наказанията му: от момента на задържането му през 2017 или от средата на 2019, когато е издадена окончателната присъда. Трудностите, които изпитва в момента приличат на изпитаното от него преди пет години, когато след участие на фестивала в Кан, получи деветмесечна забрана да напуска страната.

„Никога, рядко, понякога, винаги“ на Илайза Хитмън се сдоби с „голямата награда на журито“, което не се обърка в оценката си за безспорно най-чувствителния филм от конкурса, в които две млади момичета от американска Пенсилвания се опитват да преодолеят страховете си от аборта на едната. Киното на Хитмън се харесва ужасно много на ценителите на фестивала в Сънданс и на всички, които предпочитат малките, но интелигентни филми пред клишетата на бокс офис хитовете. Същото може да се каже и за големия Хон Сан Су от Южна Корея, който стана „най-добър режисьор“ за 24-тия си игрален филм „Жената, която бяга“. С времето стилът му става все по-икономичен, без обаче това да засяга деликатното му отношение към жените. Абсурдитският и много ироничен „Лоши приказки“ на чудесните братя близнаци от Италия Фабио и Дамяно Д‘Иноченцо им донесе наградата за „най-добър сценарий“ за дръзката пародия на жителите на едно предградие в Рим, показани като неадектватни дебили. „Най-добра актриса“ стана самоотвержената германка Паула Беер, която, в общо взето скучноватия  „Ундина“ на Кристиан Петцолд брани любовта на живота си, но не успява да я опази, тъй като е не жена, а русалка. Невъобразимо талантливият Елио Джермано напълно заслужи наградата „най-добър актьор“ за феноменалното си преобразяване в образа на художника наивист Антонио Лугабуе  („Изчезнал“ на Джорджио Дирити).

Специално учредената награда по повод 70-тата годишнина на Берлинале отиде при „Да изтриеш историята“ на популярните френски сатирици Гюстав Керверн и Беноа Делепин, този път захванали се със зависимостта на модерните хора от социалните мрежи.

Не остана ненаграден и бързо избухналият и също така бързо потулен тазгодишен скандал на Берлинале - руският „ДАУ.Наташа“ на Иля Хражановски и Екатерина Ертел, чийто немски оператор  Юрген Юргес получи приз за работата си. Филмът, в който има редица смущаващи сцени, съчетаващи алкохол и силов секс по сталинско време, стана обект на „приятелски огън“ от петима акредитирани на фестивала руски журналисти. Те написаха „отворено писмо“ до директора Карло Шатриан и поискаха от него отговор, защо и как е допуснал в конкурса филм, унижаващ непрофесионалните изпълнителки на двете главни роли. Шатриан не счете за необходимо да отговоря на писмото, нито пък да направи, каквото и да е публично изявление по въпроса. С напълно празни ръце остана Бурхан Курбани, който не получи нищо за силно емоционалния си „Берлин Александерплац“.