„Най-вероятно завоевателите са дали уникалната привилегия на хората от околните села – Кокаляне, Бистрица, Герман, Лозен, Панчарево, да имат свой манастир, защото те са били „войнуци“ и „дервентджии” (пазители на прохода между София и Самоков). Това обаче не ги спасява в края на ХVІІ в. Тогава обителта е унищожена от огромен пожар, датиран с медна монета на султан Сюлейман ІІ (1687-1691).

Става дума за репресиите над християните от Западна България по време на войната между Свещената лига и Османската империя“, разказва ученият. През 1683 г. турците са разгромени при Виена и австрийците вземат Белград, Ниш, Пирот, достигайки почти до София. Българите са обнадеждени и вдигат въстания, като най-значителни са Чипровското и Карпошовото в Македония. Австрийците обаче се оттеглят и започват гонения.

Изгорени са много християнски светини сред които и Урвичкият манастир. Оцелелите монаси опазват ръкописи и църковна утвар и се преместват в съседната планина Плана, където основават действащия и днес манастир „Св. Архангели”.

Две десетилетия по-късно, през 1722 г., се ражда един човек, комуто е съдено да промени съзнанието на българите. „Днес всеки ученик ще каже, че Паисий Хилендарски е роден в Банско. Всъщност това е едно хрумване на големия български учен акад. Йордан Иванов, което той публикува в популярна вестникарска статия през 30-те години на миналия век. Поради неговия авторитет идеята е възприета безкритично от мнозина. Всъщност и досега не е открит документ, за да се разреши въпросът в кое село или град се е родил първият народен будител – Паисий Хилендарски“, отбелязва друг наш изтъкнат учен, акад. Иван Снегаров. Единственото, което знаем досега е, че е от Самоковско. Това той отбелязва сам в „История славянобългарска”, изтъква Николай Овчаров.

Според него, именно разкопките на Урвич поставят нещата на място. В своята „История славянобългарска” Паисий Хилендарски следва почти дословно едно историческо съчинение на бенедиктинския монах Мавро Орбини. Сред общите данни той използва един-единствен локален топоним - „манастирът Урвич” в теснините на Искър край София, построен на мястото на старата крепост на цар Иван Шишман. Това сочи, че Паисий е произхождал от Самоков или неговите близки околности и лично е познавал мястото на изпепелената обител. А преди да се замонаши на 23-годишна възраст на Атон, е чул и записал от местните хора мълвата за станалите край Урвич в края XIV в. драматични сражения, твърди проф. Овчаров.

През ХV-ХVІІ в. манастирът е свещено място за хората от София, Самоков и околностите им. Тук те са се черкували, учели са в килийното училище, дори са се женели. За последното свидетелства невероятното съкровище от позлатени сребърни накити, открити в руините на старата крепост и датирани от ХVІ-ХVІІ в. То се състои от 9 сватбени венеца, множество части от изящно изработени женски колани, 2 цели прочелника, 4 наушника, 2 пръстена, гривна-кубелия, разнообразни по форма висулки...

Източник: Monitor