Забраната за провеждане на културни събития с цел ограничаване на пандемията от коронавирус у нас отложи връчването на тазгодишните награди „Икар“ за неопределена засега дата след месец юни, неизбежно оставяйки назад във времето традиционния празник на тази церемония – Международния ден на театъра 27 март. Но нищо не пречи към днешна дата да си припомним номинираните, да претеглим шансовете им за победа, дори да „излъчим“ алтернативни номинации, убегнали от внимателиня поглед на журито или просто събрали глас или два по-малко за влизане в почетните тройки на отличниците.

Просто една театрална игра... Още повече че лауреатът в може би най-важната категория – тази за най-добро представление, ще го определят зрителите, давайки своя вот на сайта на Съюза на артистите (https://uba.bg/ikar-poll-2020/). В момента гласуването е временно преустановено и ще бъде възстановено при промяна на извънредното положение в страната, съобщават оттам.

Преди това да се случи, временното класиране за представление – фаворит на публиката, поставяше на първо място „Празникът“ от Томас Винтерберг под режисурата на Явор Гърдев в МГТ „Зад канал“, на второ – „Портретът на Дориан Грей“ от Оскар Уайлд с режисьор Стайко Мурджев в ДТ „Никола Вапцаров“, Благоевград, и на трето – „Косвени щети“ по нобелистката Светлана Алексиевич с режисьор Максима Боева в театър „Азарян“.

И с просто око дотук се вижда, че предпочитанията на зрителите се разминават с официалните номинации за най-добра режисура, която във висша степен би трябвало да предопределя успеха и харесването на даден спектакъл. А те включват отново Стайко Мурджев, но не с „Портретът...“, нито с много силната му работа в Театър 199 „Най-бързият часовник във Вселената“, а с комедията „Слава“ от Питър Куилтър в Пловдивския театър.

Компания му правят Стилиян Петров с постановката си по Чехов „За едно явление от електричеството“ в театър „Възраждане“ и проф. Маргарита Младенова с поетичния спектакъл по българска лирика „За светлото, което бе“ в Драматично-куклен театър – Враца. Предвид на факта, че „Слава“ има цели 5 номинации, вкл. 3 за актьорски постижения, логично би било режисьорският „Икар“ да кацне на рамото на Стайко Мурджев.

Никой не може да отрече, че и тримата в списъка са създали качествени и стойностни спектакли, но още поне толкова техни колеги могат да намерят място в една „алтернативна“ листа. Като започнем с режисурата на Явор Гърдев с „Празникът“ (където поне има актьорска номинация) – мащабна семейна сага, която разработва, на моменти почти карнавално, тежки съвременни проблеми като кръвосмешение, отчуждение, насилие над деца, и продължим с втората продукция на Деян Донков като режисьор – „Любовникът“ от Харолд Пинтър в Народния театър, проект, който вече има номинация „Аскеер“ за неговата работа и награда „Аскеер“ за най-добра актриса за Радина Кърджилова.

Снимка: Георги Вачев