"Преди да получи първия си хонорар - за "Добър ден, тъга!", Франсоаз Саган мечтае, когато има пари, да си купи малък апартамент.
След като вече разполага с такава голяма сума, решава да отиде и да си поживее, както тя си знае, в курортите Онфльор и Довил. На 7 август 1959 г. вечерта  отива за пореден път в казиното. И цяла нощ играе с 8, черно, любимото си число. В ранното утро Франсоаз излиза от казиното по-богата с 80 000 франка, спечелени на рулетка!

В 8 ч. сутринта, допивайки бутилката със скъпо шампанско, тръгва да търси място, където да отседне. Скоро вижда много симпатично имение, от което се открива живописна гледка. Било частен семеен хотел. Слиза от таксито и се разговаря със собственика има ли свободни стаи. Той обаче ѝ казва, че всичко е заето. Тогава Франсоаз пита продава ли се хотелът и колко струва. "80 000 франка", отговоря мъжът. Саган вади всички пари от чантата си и заявява, че вече не иска стая, а купува целия хотел.

Стопанинът учудено я пита: "Какво ще стане с гостите?". А Франсоаз му отговаря: "Нека останат до края на лятото. Аз ще се нанеса есента".

Тя нарича къщата "Дом на моето сърце" и живее там почти до края на живота си. Днес е музей на писателката. На плоча отпред пише: „Франсоаз Саган обичаше Довил, където срещна късмета, сподели страстта си към конете и състезанията, имаше приятели и намери на този плаж, през всички сезони и по всяко време, спокойствие и вдъхновение“, разказва Мария Венедикова.