Жените са влюбени в него, мъжете се съревновават за вниманието му. Ученици и родители му се покланят, докато с нарцистична усмивка той отмъква 15 милиона долара от образователната система. Това е Хю Джакман в новия си филм „Лошо образование“ (Bad Education).

Въпреки че още в първата сцена зрителят разбира, че под харизмата на героя му – доктор Франк Тасоун, се крие изгнило чувство за малоценност, чарът му успява да стопи сърцата дори на скептиците.

Сюжетът на „Лошо образование“ е вдъхновен от реалните събития случили се в училище Розлин в Лонг Айлънд в началото на века. Доктор Тасоун – бивш учител, чиито качества вероятно можеха да го изстрелят нависоко, ако бе избрал да преследва политическа кариера, работи в администрацията на оборотното школо, а основната му задача на хартия е да помогне на възможно най-голям брой ученици да влязат в престижни университети.

Не, не става дума за предистория на скандала, заради който отчаяната съпруга Фелисити Хъфман лежа две седмици в затвора. По ирония на съдбата историята за образователната система в Лонг Айлънд показва изключително малко от обучението в училище. „Лошо образование“ дори не се занимава с тази тема. Вместо това фокусира усилията си върху това да покаже на зрителя как една усмивка и бърз ум могат да се окажат изключително големи оръжия, когато са използвани правилно. Дотолкова, че дори и десетки души да са ставали свидетели на престъпленията на Тасоун в продължение на години, никой дори не е поставял под съмнение искреността на изпечения нарцисист.

Скъпите костюми, пластичните интервенции, козметиката и младото гадже се оказват фасада на вечно търсещия внимание Тасоун. Докато очаква с нетърпение гласуването на новия бюджет на училището, той всъщност пада жертва на собствения си чар.

И макар че той самият да не го осъзнава, преди да е прекалено късно, режисьорът Кори Финли разобличава имиджа му буквално в първата сцена от филма – докато говорител чете постиженията на школото, обичаният доктор е зает да скубе косми от носа си в тоалетната.

„Лошо образование“ е специален проект за Хю Джакман. Актьорът се справя с финес с амбивалентната си роля на възпитател и социопат. Той грее на екрана в почти 90% от екранното време – факт, който не натежава, а дори напротив – увеличава позитивите на заглавието въпреки многото му герои и понякога наивните сцени.

Самият Джакман има общо с героя си. Подобно на Тасоун, той също е бивш учител по английска литература. Не сходното CV обаче го провокира да поеме ролята. „Героят и това, че този филм ми предостави възможността да направя нещо различно, нещо, което публиката няма да очаква с толкова много обрати – това ме въвлече в проекта. Удивен съм от човешката природа. Това е уникална история за човек с висок статус в обществото, който се самозабравя и някак си той и 26 други души, които отиват в затвора, успяват да се убедят, че това, което правят е нормално. Как се случва това? Как се изгражда тази лъжа?“, разказва австралийската звезда пред The Daily Beast.

Превъплъщението му в „Лошо образование“ накара и немалко критици отвъд Океана да изтъкнат, че именно тази роля би могла да го позиционира на радара на оскарите.

Филмът направи световната си премиера на кинофестивала в Торонто. Широкото му разпространение обаче – независимо от обстоятелствата около COVID-19, тръгна по стрийминг платформата на HBO. Факт, който директно лишава Джакман от какъвто и да е шанс за „Оскар“ въпреки страхотното му изпълнение и променения регламент от страна на Американската филмова академия.

Припомняме, че заради световната пандемия институцията позволи на филми, които са достигнали до публиката чрез стрийминг също да се състезават за наградите догодина. Задължително условие е обаче продуцентите да са имали все пак сключени договори за първоначално разпространение на голям екран. Нещо, с което „Лошо образование“ не може да се похвали.

Източник: Monitor