Мегз направи нов психологически пост в социалните си мрежи, в който написа “Красотата е несъвършенство”. В него дизайнерката разказа притча за начина, по който гледаме на грешките и провалите си. Феновете на дизайнерката харесаха поста. Той получи похвали и споделяния. Не на това мнение, обаче остана д-р Енчев.

Ексцентричното гуру на пластичната хирургия е известен с лозунга си “Красотата е симетрия”.  И въпреки, че Мегз специално уточни, че този път не говори за външната красота, а за чувството ни на срам и силна критика след провал, думите ѝ изглеждат точно като камъни в градината на пластичния хирург.

Енчев се ядосал и коментирал пред свои близки, че Мегз отдавна е трън в очите му заради вечните си постове и призиви за това да се приемаме такива каквито сме. Но този път чашата е преляла, защото е стигнала твърде далече с перафразирането на лозунга му и смята лично да си поговори с нея.

Публикуваме поста на Мегз без редакторска намеса, за да прецените сами:

“Искам да ви разкажа една много интересна притча, на която наскоро попаднах и която ме накара да се замисля много силно върху начина, по който възприемам несъвършенствата в себе си и другите. Този път не говоря за външните- тях много пъти сме ги обсъждали. А за онова чувство на недостойностойност, неперфектност, срам или недостатъчност, което се поражда у нас въз основа на грешките и провалите ни.

Една жена имала две прекрасни стомни за вода. Толкова красиви и уникални, ръчно изрисувани и пълни с детайли. Всеки ден изминавала по 2км, за да ходи за вода с тях. Един ден се спънала и едната стомна се спукала. Тя вече не била перфектна. Била счупена, от нея капело вода. Счупена завинаги, никога повече нямало да бъде същата. Жената продължила да ходи за вода с двете стомни, но спуканата стомна изпускала вода. Докато да изминат 2та километра, водата в спуканата стомна ставала наполовина. Въпреки това жената не заменяла стомната си.

Стомната, обаче се чувствала ужасно. Тя всеки ден тъгувала как вече не може да е полезна на стопанката си. Сравнявала се със здравата стомна и изпитвала срам. Представяла си,че е най-безполезната и грозна стомна на света и че сигурно стопанката ѝ не я изхвърля само от съжаление. Един ден не издържала и проплакала. Трябва да ме оставиш. Аз съм счупена. Вървиш 2 км, а аз похабявам водата, която носиш. Аз вече никога няма да бъда същата и трябва да ме оставиш. Стопанката ѝ се изсмяла. “Какво говориш? Ти си най-невероятната стомна, която съм виждала.

Когато отиваме за вода оглеждала ли си, че от твоята страна има цветя. Тези цветя са от теб и те ме правят толкова щастлива. Един ден забелязах, че от теб капе вода и че откъдето минем ти даваш живот на вс около теб. Другите обикновени стомни не могат да правят това. Ти успяваш едновременно да носиш вода вкъщи и да изпълваш пътя ни с красота, на която всички да се радват”.

Някои стомни са, за да носят вода, те са перфектни, защото само така ще изпълняват добре функцията си. За други, стомни, обаче, Вселената е приготвила различни зашеметяващи мисии- като създаването на красота. И никога нямаше да могат да ги изпълняват така съвършено- ако те самите не бяха несъвършени. Красотата е несъвършенство. “