„Не е поливал. Не е хранил. Не е такъв човек. Не е моят човек.”- думи на Екатерина Йосифова, с които поетът Константин Трендафилов описва себе си по най-краткия и точен начин. В света на музиката той е Папи Ханс – момчето, което не се страхува да изглежда дръзко, дори вулгарно, разбира се, с онази нотка на прецизна елегантност.

Кой би предположил, че в ролята на певец е толкова близо и същевременно далеч от себе си. Модерният творец казва, че смелостта е неговият отличителен белег, а следствие на нея признава, че „Кекс”–песента, която го превърна в звезда за ден, е „крещяща”, „агресивна”, дори „по формула”. И ако познаваме Папи, то познаваме ли Константин?

Сега той е повече Папи отколкото Константин. Това му харесва, тъй като музиката е морето, в което се потапя и докато плува черпи още и още енергия. За меломаните, които гледат повърхностно на нещата, той е симпатичен мачо с цветни дрехи, странни аксесоари и излъчване, което мълчаливо ти подсказва, че ще го харесаш. Онези, които се вглеждат вече го обичат. Не защото е звезда, а защото притежава дарбата да изразява много от себе си с малко. „Разпокъсан съм между всичките неща, които искам да бъда, които правя и които трябва да бъда.

Трябва все повече да свиквам с идеята, бидейки на прага на 30-те години, че съм зрял човек. Много ми е трудно да свикна с идеята да споделям живота си с някой друг. Винаги съм си мислел, че ако започна да се мисля за пример – това е някаква суета. В следващия момент разбираш, че някои хора виждат какво правиш, анализират го без да знаят, и след това го правят. Трябва да сме внимателни”, разказва Константин в ефир. Казва, че има комплекса на бедното дете – вижда нещо, харесва го, иска го. Щастливата развръзка е, че за разлика от миналото днес иска, знае и може да реализира мечтите си.

Аз не съм сериозният поет, който се събужда сутрин и започва да свири на арфа.

Много съм несигурен и много срамежлив. Хората не знаят много за мен”, споделя още Трендафилов. Ядосват го коментарите на хората, които смятат, че е оставил писането, за да трупа слава и пари по един комерсиален начин. „Давай напред”, това си повтаря той във всеки момент, в който усети, че балансът се нарушава. Папи, второто лице – това е човекът, който обича да се забавлява, да създава настроение, да подарява усмивки и в същото време да черпи положителни емоции.

В България името на певеца често е обвързвано в това на бившата му половинка – Дарина Йотова, популярна и само като Дара. Двамата имаха бурна и някак по детски чиста любов, която макар с раздяла завърши и с щастлив край. Контраст, в чиято основа стои приятелството. Те поддържат страхотни взаимоотношения, но снимките, разговорите и разменените прегръдки не включват онази романтична обич. „Приятелство, в което да има привличане. Най-трудното е да намериш човек, който комбинира тези неща. Човек, който да уважаваш. С когото да ти е забавно.

Тези неща има ли ги и срещна ли такава жена – приключвам с всички глупости”, казва поетът и певец по-рано. Неговата голяма любов е „момичето от Португалия”. Жената, която вероятно провокира повече Константин, отколкото Папи. При едно от пътешествията му той се среща с нея, тогава обаче разбира, че изгарящата любов е по-скоро парещо разочарование. Двамата се разминават във времето. След това следват редица връзки, някои от които по-скоро кратки афери. Умело той ги превръща във вдъхновение, а то създава парчето „Стига”. „Песен за съвестта, какво прави с нея, къде я скриваш, имаш ли я... Съвсем обикновено казано ме вдъхнови изневярата.

Изневерявал съм, спомням си много добре чувството, дори нехванат – ти си престъпник. Не мога да кажа, че това го нареждам сред най-големите грехове. Със сигурност не е ок да го правиш. Малко престъпление е. Изневярата е личен избор и е напълно ок, ако човек го взема съзнателно. Ако ще изневеряваш – прави го както трябва и без гузна съвест. Аз съм го правил, било ми е гузно и не съм го правил вече. Имало е пъти, когато не ми е било гузно и съм продължавал. Любовта и сексът с делят много ясно.

Много често в една връзка остава само любов. Както е казал Роби Уилямс, ако се чудиш между двама души, винаги избери втория, защото ако първият е бил достатъчен, нямаше да има втори”, признава Папи. Той не крие, че има определен тип жени, които харесва. Водещо в избора остава външният вид. Демонстрацията на самочувствие, стойността на което обаче не се определя от визията. „Красива и ослепителна”, по този начин Трендафилов иска да определя всяка следваща жена в живота си. Да отречеш вкуса като част от впечатлението зачита като нещо нелогично, бягство от истинско желаното.

Константин губи своя баща през 2019 г., това се случва във време, в което двамата са изключително близки. „Открих баща ми, наистина за себе си, на по-късна възраст, когато започнах да пиша. С него открихме обща тема, защото той беше литературен критик, тогава той ми стана приятел и ментор, човек, който ми доставяше огромно удоволствие”, казва поетът. Спомня си с тъга за споделеното време, което няма как да върне, но не се страхува да признае, че заедно със загубата е почувствал мъка и облекчение – за това, че неговият баща, учител и приятел се е избавил от болката. „Преди баща ми да почине, аз винаги съм вярвал, че няма какво да ми се случи.

Сега почти всяка вечер заспивам с идеята, че и аз съм болен. Трудно ми е да вярвам в съдбата. Много искам да вярвам в нещо по-голямо от човека”, откровен е Коко, както го нарича майка му. Той не е успял да каже няколко неща – че баща му е бил добър приятел, че дори да не е бил най-добрият баща е бил добър и му е вдъхвал кураж и смелост – защото винаги е бил по-свободен от него. „Човек не трябва да си отива бавно. Аз искам да умра докато играя на карти от инфаркт”, казва Папи с една лека чупка, наподобяваща усмивка.

Усмивката на човек, който е разбрал съвършено живота с всичките му несъвършенства. „Страх ме е, че колкото повече успявам, толкова повече хора губя. Имам чувството, че трябва да питам някои хора, защо не ме обичат вече”, пита се той. Отговорът вероятно намира в мълчание, докато мисли за всички, които го обичат.

Източник: Monitor