Журналистиката е задаване на 5 въпроса, а от години в България, с изключение на 19 минути и още шепа медии, колегите отвикнаха да питат. Затова беше време най-накрая да изгрее звездата на питащ журналист. На Мария Цънцарова по бТВ. Не на подтичващ след политиците или пригласящ им. Не и на случаи като Хекимян или Ризова – заяждащ се за дребни неща със силните на деня, та да мине за някакъв вид опозиционност, уж не вижда важните проблеми, които на драго сърце отминава.

Знаем и конкретните причини, но не е колегиално да ги споменаваме. Всеки би казал: „Ама на вас ви е лесно да бъдете свободни, ама при нас си има ред и куп началници. Вече се вижда: можело значи. Щом Цънцарова може, всеки може да пита, да се подготвя, да задава хладнокръвно и възпитано важните и логичните въпроси. Ако работи за зрителя, а не за властта.

Понеже доста непрофесионалисти питат – как и защо преди 12-13 години бяхме на 36-о място по свобода на словото, пък сега ще паднем и от 111-ата позиция, ето заради това е. Журналистите в България гълтат въпросите. 99% от тях.

Само една много глупава власт може да смята, че безкрайно дълго ще лъже всички. Има си формула по този въпрос, изказана преди бая години: „може да мамиш всички за известно време, може да мамиш известен брой хора през цялото време, но всички през цялото време няма как да измамиш”. Ето толкова е просто.

После може властта да урежда всякакви екшъни, случайно падащи се баш на старта на новините на Нова, може да й приписва сензационно високи и още на пръв поглед нереални дори само заради сезона рейтинги. Няма кой да повярва – всички знаем, че това не е истина.

И е напълно безсмислено, ако го няма доверието на зрителя. А доверие просто липсва в публиката.

След 11 години съзнателно опростачване и потъпкване на всякаква култура, точно една високопарна тема като Конституцията, по ирония на съдбата, окончателно показа, че „царят е гол”. И погрешен е всеки нов ход, както е казал поетът.

Точка.