При царското правителство - на 27.02.2004 г. вицепремиерът Лидия Шулева подписва Допълнително споразумение №2, което намалява НАПОЛОВИНА КОНЦЕСИОННАТА ТАКСА. Макар и юрист, тя слага параф под задна дата на срока - от 01.01.2004 г. и го пуска чак до 31.12.2010 г. - т.е. далеч извън мандата на своя калинет, изтичащ през лятото на 2005 г. и дори на следващото правителство - до лятото на 2009 г. Това е оправдано с "неблагоприятни условия". Прокуратурата обаче посочва, че това е невярно, тъй като всъщност добивът скача от 624 310 тона на 1 088 431 тона, при това реалните числа са неизвестни и вероятно са много по-високи, поради липсата на контрол върху тях, за което вече писахме - почти двойно при 50% редуцираната полза на държавата, т.е. на данъкоплатците.

Шулева подписва също отмяната на задължението на концесионера да преработва рудата на територията на страната. Странно е, че при ресор да управлява икономиката, тя лишава българските предприятия от този доход, а хазната от данъците върху него в интерес на трети държави. На практика това довършва системата на безконтролност, тъй като при постъпване на рудата в наши предприятия, държавата все пак би могла да прави оценки какъв е реалният добив на Дънди.

Според прокуратурата, при декларирано от концесионера съдържание на злато 50-55% "държавата е увредена под формата на пропуснати ползи". По данни на Агенция Митници за износ на Дънди Прешъс Металс Челопеч ЕАД "е видно, че освен меден и пиритен концентрат от страната се изнася и Шихта, смес от суровини, като няма яснота какво е точното съдържание на тази смес". Ясно е само, че става въпрос за ценни цветни метали на огромна стойност.

В постановлението на прокуратурата няма конкретна яснота какво са променили в договора следващите споразумения, подписани от икономическите министри Петър Димитров, Трайчо Трайков и енергийния Теменужка Петкова. Интересно е, че още по времето на Орешарски Сметната палата единствена иска фининсово-икономически анализ на концесията за постигане на "баланс между поллзите и рисковете за концесионера и за държавата". При последвалите кабинети обаче реакция от властта няма, а щетите за България продължават нови 7 години след изминалите до онзи момент 14.

Прокурорът обаче заключава:

"Всички допълнителни споразумения към първоначалния договор за концесия на находище Челопеч до момента са направени в полза на концесионера и ве тях НЕ СЕ УСТАНОВЯВА ЗАЩИТА НА ДЪРЖАВНИЯ ИНТЕРЕС...ОЧЕВИДНА Е ТЕНДЕНЦИЯ НА НАМАЛЯВАНЕ НА КОНЦЕСИОННОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ, НЕВЪЗМОЖНОСТ ЗА АКТУАЛИЗИРАНЕТО МУ, МАКАР ДА ИМА ЗНАЧИТЕЛНО ПОКАЧВАНЕ НА ЦЕНАТА НА ЗЛАТОТО".

На тази база се установяват "налични данни за осъществен състав на престъпление".

Челопеч е само 1 от няколкото златни мини на България, дадени на подобни концесии на чужди компании.

Снимка: Капитал