Казват, че много баби водят до хилаво бебе. Ако транслираме сентенцията към киното, в случая на премиерното заглавие „Ейва“, тя би изглеждала по следния начин: много засегнати теми - повърхностен филм.

Трилърът с Джесика Частейн в главната роля стартира разпространението си онлайн заради продължаващата световна пандемия от коронавирус. В първите си минути той носи усещането за киноразказ за Джеймс Бонд в пола. Уви.

Запознаваме се с Ейва. Преди осем години е отказала алкохола, присъединила се е към армията, а днес се подвизава като наемен убиец на неизвестна организация (не разбираме каква е тя до финалните надписи – б.а.). Неин ментор е Дюк, в чийто образ виждаме Джон Малкович и който изнася единственото смислено послание на филма – че разбираме какво е най-важно за един човек едва когато го видим на смъртния му одър. Колин Фарел пък се подвизава като бивш ученик на Дюк и шеф на мистериозната организация. И на двамата актьори обаче им личи и на екрана, че са наясно, че няма да спечелят „Оскар“ с тези си роли.

Самата Частейн стоически издържа на всички капани, които й залага сценарият. Освен като наемна убийца и бивша алкохоличка, тя трябва да изстрада пред камерата още спомени за травма от детството си, свързана с баща й, признанието на майка й (страхотната Джина Дейвис – б.а.), че е избрала страха от самотата пред собствената си дъщеря. Бившият годеник на Ейва също е замесен - той вече свива семейно гнездо с нейната сестра... Ако всичко това ви навява спомени за „Дързост и красота“ или „Трима братя, три сестри“, не сте далеч от истината.

Режисьорът Тейт Тейлър и най-вече сценаристът Матю Нютън се опитват да разгледат прекалено много социално ангажирани теми във филм, който предполага предимно прилив на адреналин и екшън сцени. Самите те не липсват, макар че тук отново се проявява стилът на двамата кинодейци – в кадрите героите предпочитат ръкопашния бой, а експлозиите, гонките и престрелките, които са по дефиниция типични за този жанр, отсъстват.

Източник: Монитор