Навръх 2-годишнината от аварията в Чернобил е намерен мъртъв в кабинета си академик Валерий Легасов, спасителят на хиляди хора след аварията в украинската АЕЦ на 26 април 1986 г. и на цялата руска атомна енергетика и на българската покрай нея. Подробностите следват в тази удивителна истинска история, която започваме от нейния край. Това е вторият опит за самоубийство на известния учен, който в продължение на 2 години, вместо благодарност, получава за награда за подвига си, признат от целия свят, преследване от Михаил Горбачов.

Той намразва академика, тъй като спасителят на Чернобил от първия момент настоява да се говори истината, да се информират хората какво се е случило и какво ще се случи вследствие на това. Двамата неколкократно се карат, като академикът дори на заседания на Политбюро - колективното ръководство на съветската империя, не пести оценките си за поведението на Горбачов, който иска да се крият фактите.

Върхът на противоречията им е, след като на своя глава, въпреки изричните инструкции на властта да не дава подробности и да не отговаря на въпроси, академик Легасов изнася много информация на специално свиканото след аварията заседание във Виена на МААТЕ - международната агенция за атомна енергия. Той говори 5 часа пред колегите си от цял свят и така успява да ги убеди да не приемат предварително подготвеното си решение с гибелна за руската атомна енергетика, а и за българската, точки: да бъдат веднага спрени всички реактори от типа на гръмналия в Чернобил.

Освен това се предвиждат още 2: да бъдат изплатени многомилиардни репарации от СССР , да бъдат назначени международни наблюдатели на всички ядрени обекти в СССР. Вместо да благодари, Горбачов, който иначе е представян като баща на съвременната демокрация и ГЛАСНОСТТА, които прокламираше уж като свои ценности, възлага за най-строги "партийни и юридически наказания" за академика, което е записано в съответно постановление на управляваната от генсека КПСС.

В последния момент Легасов е спасен от намесата в негова полза на премиера Рижков - втория човек в червената империя по онова време, както той лично разказва пред НТВ. Когато не успява с пряката атака, Горбачов започва с характерните си подлости. Първо, той измисля завист и ревност на академика, който е първи заместник в ядрения институт, наричан още Курчатовски, на шефа на съветската Академия на науките Анатолий Александров, когото уж искал да смени.

Мотивите на Легасов всъщност са научно и човешки оправдани - изводите на оглавяваната от него комисия са ясни: виновен за аварията с огромен брой директни и индиректни жертви в цяла Източна Европа е лично Александров, който отказва да промени проекта си за реактор, какъвто има в Чернобил, като с оглед спестяване го лишава от "калпак".
Странно е, че в същото време Горбачов няма против измисления от Легасов начин за спиране на радиацията чрез "саркофаг", който е спуснат над авариралия АЕЦ. Възрастният шеф е настроен срещу своя първи заместник, а той се грижи това да направи и целия ядрен институт. Вместо предложената от правителството награда - звезда на Герой на Съветския съюз за академика, му дават часовник. През август 1987 г. той в отчаянието си опитва самоубийство. Но лекарите го спасяват. Това обаче не стига на Горбачов.

На специално заседание академикът отпада от научния съвет на института. По спомени на неговия съратник и шеф на лабораторията на научната институция Александър Боровой пред руската НТВ, това тотално унищожава - убива душевно Легасов. Вечерта на 26 април 1986 г. - едва ли случайно точно навръх 2-годишнината от аварията в Чернобил, той се прибира, дълго разглежда снимки, записва 5 касети с всичко, което знае за най-голямата техногенна катастрофа в историята на човечеството, а на другата сутрин е намерен обесен в кабинета си. Част от записите му от онази нощ не са намерени.

През 1996 г., за десетгодишнината от Чернобил, академикът посмъртно е награден със званието Герой на Русия.