Г-жо Фостър, как в днешно време вземате решения?

Напоследък наистина разбрах как страхът е основната емоция, която определя всеки един избор за нас.

Какво имате предвид?

Майка ми има деменция и наблюдавам  как това се отрази на социалния ни живот. Върнахме се именно към тази сърцевина на страха. Невероятно е да видиш колко страх е от съществено значение за това кои сме ние, с което напълно се доближаваме и до животните.

Израснах в дом със самотни родители, така че майка ми е огромна част от живота ми, най-значимата връзка в него, която винаги ще бъде на преден план. Тя е целият мой съзнателен живот и целия този процес от раждането до момента, в който се сбогувате, аз наистина го разбирам напълно, от една страна като дъщеря, а от друга, от факта, че съм майка на две деца.

Как мислите, това въздейства ли на страха?

Мисля, че родителският страх също е нещо, което иска да защити нашите деца, той живее в нашето ДНК. Филмът „Малкият човек Тейт“, моят режисьорски дебют е една лента за майка и син и техните конкретни взаимоотношения.

Бих казала, че това са едни от интересните за мен отношения. Не мисля, че трябва да се привързваме към една идентичност. Бих искала да станем по-разнообразни като култура.
Какво имате предвид?

Има нещо в отглеждането на някой, който ще стане един от най-могъщите хора във Вселената. Това си и мислех, докато режисирах „Little Man Tate“, издигане на един предвестник за следващото поколение, чудо, някой, който е новият пратеник на следващото поколение. И когато отглеждате вундеркинд, вие отглеждате мъжа, който се е родил от вашата женска болка и вашата раздяла със себе си.

Той е изход от това, знаете ли? Отглеждате ги от ранна детска възраст и това страхопочитание пред това дете, което се отличава с своята различност... Това се артикулира чрез определен вид романтизъм и вид любов, която се чувства като любов към партньора. Смятам, че връзката майка-син е много по-различна. Тя е много по-различна от вида на симбиозата, която се получава между майка и дъщеря.

Бихте ли казали, че симбиозата е залегнала във вашата идентичност?

Мисля, че сме в ера на търсене на идентичност. Аз съм майка, дъщеря, отраснах наполовина във Франция и наполовина в Америка и затова имам две култури: обичам да карам ски, харесвам хокей. Това, че съм от Лос Анджелис, не означава, че не разбирам какво е да живееш в малък град. Бих искала да станем по-разнообразни и като култура, а не да сме по-монофокусирани. Това беше мечтата на Робърт Кенеди, всички идентичности да се обединят и изведнъж ще се обърнем и ще кажем: „Какво, по дяволите, какво ни интересува?“.

Това е интересно време в историята, когато става въпрос за тази перспектива, особено със социалните медии, които ни сближават?

Мисля, че е много интересно време от нашата история. Ние имаме ниво на съзнание, което никога не сме виждали досега, ниво, породено от технологиите и други неща ... Има осъзнаване за човешките взаимоотношения и поведение. Но в нашия свят също има ниво на безсъзнание, което е изумително, съществуващо в същата епоха, през същото десетилетие, на същата улица - и това е лудост, която ще доведе до големи борби, когато тези две нива на съзнание се манипулират едно срещу друго.

Имате ли своите съмнения как технологията може да повлияе на света?

Е, Facebook започна революцията в Тунис, така че никога не се знае ... Но технологията няма емоции, не е страстна и няма мнение, а просто отразява това, което сте поискали да направи. Това е всичко, което прави, тя постига това, което сте желали. И нашата психология, етично, не разбира какво искат да правят тези машини, докато не стане твърде късно. Мисля, че има много недостатъци в това - и много мисля за това напоследък.