Рилската света обител е един от безспорните брандове на България. Прекрасен маршрут за разходка в дългия уикенд на Деня на независимостта е манастирът, който влиза в списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО с втората вълна български обекти, заедно с Парка Пирин, през 1983 г. Трябва да посетите поне единия в дългия уикенд за 22 септември или в някой къс в златната българска есен.

Това е едно от най-магнитечните места на планетата. Защото събира енергиите на първия и най-великия български светец, чудодеец, лечител и предсказател Св. Иван Рилски, получил ореола си още приживе,  който е смятан за негов основател преди 21 века. А в планината над него лекарят, мислителят и създадетят на световно учене Петър Дънов е събирал, а днес продължават да спазват основаната от него традиция неговите последователи от Бялото братство.

Духовността днес отстъпва място на меркантилността, тъй като около манастира се е образувало нещо като курорт. Но в неговите стени времето е спряло.И на всичкото отгоре в пределите на самия манастир може да нощувате. И да се пречистите в буквален – тук въздухът е кристален, така че се спи отлично, и в преносен смисъл – денонощие или две да се заредите с тукашната върховна енергия. Настаняването на своеборазната рецепция е всеки следобед от 2 до 5 часа. А стаите на супер достъпна цена, по-ниска отколкото в хотелите наоколо, са прилични – все пак се водят монашески килии, имат дори бани и тоалетни.

За посетителите, които не са настанени в манастира, неговите тераси – своеобразни ложи над спектакъла, който всекидневно разиграват в двора монасите, тръгнали за литургия и разноцветните туристи, са недостъпни, но гостуващите под покрива на светата обител имат тази височайша привилегия. Другата е паркингът за гости. За по-младите ентусиасти може да бъде проблем пазенето на тишина в рамките на светата обител и също, че нейните врати се затварят в 9 вечерта и не се допуска никой до сутринта. Разбира се, не се и пуши вътре.

Какво може да се види в манастира за онези, които не са били на разходка там или са били толкова отдавна, че вече са забравили. Понеже запомнахме с Хрельовата кула, трябва да се знае, че тя е вдигната в чест на местния болярин Хрельо, който е дарител на манастира и я изгражда през 1335 г. На върха й има параклис с интересни стенописи, а от нея се открива най-добрата гледка към манастирския двор и към околността. Това, което представлява днешната обител в основната си част е от 19-и век.

Включително черквата в центъра на двора, която носи името „Рождество Богородично” в чест на големия християнски празник, който се чества на 8 септември и е по-известен като Малка Богородица. Тя е интересна, тъй като стенописите й са своеобразна надпреварата между майсторите от Самоковската школа, за чиято династия зографи вече сме разказвали, и от Банско-разложката школа. Малцина забелязват, че Рилският манастир с неговите 5-етажни сгради образува нещо като Пентагон, макар и неправилен.

Основна посока за разходка в близост е до гроба на Св. Иван Рилски, където е било първото седалище на основания от него манастир, преди по времето на Хрельо преди 7 века да се премести, където е днес. 10-15 минути в хубаво време отнема пътят до малката черква. Тя е до пещерата на светия отшелник. Интересно е, че тя има отвор в „тавана”, през който влиза като през мистичен прожектор светлината на деня.

Най-обичаното място от туристите е манастирската пекарна, прочута с вероятно най-хубавите мекици в България. Тя се намира до едната от двете порти на светата обител. А, както вече сме ви разказвали, най-модното място пък е разположената недалеч по пътя към манастира и от него е елитната винарска изба.