Разградско е един от най-малко познатите на самите нас краища на България. И то въпреки, че вече 33 години гробницата в Свещари е една от визитките на страната ни – част от световното наследство на ЮНЕСКО. Тя е открита през 1982 г. Гробницата е от тракийско време, царска, на гетски владетел от преди 2300 години. Чудесен маршрут за дългия уикенд на 22 септември и за всеки къс в златната българска есен.

Камъните пред входа са толкова фино обработени, че много туристи не могат да повярват, че не са положени там в нашето съвремие, а преди хилядолетия. Разковничето е в използвания мек варовик, който обаче изглежда едновременно с това и достатъчно внушително.

Колонади, йонийски капители, „хоро” от женски фигури, застанали с вдигнати ръце една до друга – всяка с 1,20 м височина в дълги надиплени дрехи в типично древногръцкия goddess стил, оформени като обърнати цветя, превръщат археологическия паметник в планетарна сензация.

Също като в Долината на царете при Казанлък, за която вече разказвахме, и около гробницата в Свещари има още десетки подобни в района. Заради това той е обявен за археологически резерват.

На 42 км е областният център Разград, който малцина биха повярвали, но има невероятен туристически потенциал. Столицата на Лудогорието, което все още някои наричат с турското Делиорман, е била културен център още преди 8 000 години, от когато датира нефритен амулет, изровен от богатата земя тук. Преди 2500 г. градът започва да се развива като тракийско селище.

Римското име Абритус е на крепостта от онази епоха, която се свръзва най-вероятно с управлението на известния император Веспасиан. Колоните и стените, които могат да се видят да се извисяват свидетелстват за онова славно време. Запазени са и надгробни плочи, които нямат равни у нас. Цялото това невероятно богатство, което уж миролюбивите ни предци – славяните са разрушили почти напълно през 6-и век – преди 1500 г., е намерено преди 65 години при разкопки. Сега е археологически резерват в околностите на новия град.   

Други забележителности на Разград са часовниковата кула от 1742 г., за която някои твърдят, че е повече от век по-нова – от 1864 г., и няколкото джамии. Старата „Ибрахим паша” според едни учени е по-стара от софийската, а според друга е от същия век. Смята се, че ако е наистина 7-столетна е възможно да е и най-старата у нас, но със сигурност се знае, че по големина е втора в България след Томбул в Шумен.

Според други обаче по-стара е джамията „Ахмед бей”, за която се знае, че датира от 1542 г. Според Анание Явяшов - дядото на световноизвестния художник Кристо, чиито корени са от този град, „Карък джамия” или „Бехрам Бей” е от 1498 г., но тя е съборена преди половин век. Днес домът на академика е негов музей. Интересни са и възрожденските къщи в стария квартал Вароша, недалеч от центъра. Освен музеи, част от къщите са приютили и типични заведения. В махалата е и черквата „Свети Николай”, която е почти на 160 години.

Планирайте уикенда си в Разград така, че да се паднете, когато има домакински мач на „Лудогорец”. Местният отбор от години е непобедим шампион в националното първенство и има един от най-хубавите и най-модерните стадиони в републиката. Идеален повод за футболен туризъм, какъвто у нас не развиваме, а градове като Мадрид, Барселона, Милано, Торино, Манчестър, Ливърпул са превърнали в бизнес за милиарди.

Ако толкова ви хареса Разград, че решите да се върнете идното лято, през юли местните хора организират Панаир на киселото мляко, заедно с фестивал на народните традиции, които са главните събития в културния им календар.