"Цял живот правя един и същ филм", казва Никита Михалков, който измисля първия си сценарий като невръстно хлапе. Бил дебеличък и непопулярен сред останалите момчета, които го подигравали и го понабивали, та му се струвало, че така излага прочутия си и строг баща – автор на химна на СССР и на съвременна Русия Сергей.

За да блесне, той разказал на учителката си, че не му е син, а е намерен като бебе след края на Войната през 1945 г. под развалини и е взет от известната фамилия. Тя, разбира се, повярвала на трогателния разказ, изпипан по всички правила на изкуството и изигран образцово от хлапето. Въпреки че ял як бой по този повод, Никита избрал създаването на причудливи истории със себе си в главната роля за начин на живот.

Тези фантазии го спасявали - никак не обичал да свири на пиано, което го карали да прави родителите. Станало чудо: слава Богу, великият и световноизвестен виртуоз Рихтер скъсал две струни, докато музицирал на инструмента на момчето по време на купон на вилата, в която живеели с родителите му. Та така го отървал от мъката.

Но мелодията като знак на живота завинаги останала негово хоби. „Всичко, което чуваме е музика”, казва пред руския Първи канал Михалков.

Точно с песен се прочува и в първата си главна роля – още като съвсем млад, само на 18, в Аз крача из Москва, което е всъщност неговото пето филмово участие.

30 години по-късно ще изиграе ролята си за Оскар в режисирания от него филм Изпепелени от слънцето и ще вземе за това най-голямата награда в киното през 1994 г., която пък идва точно 20 г., след като е дебютирал в седмото изкуство като постановчик. Ще има приз и в Кан, даже Златния лъв – гранпри на най-стария световен фестивал във Венеция за лентата си 12.

Изобщо, всички важни събития в живота му са свързани с филми. Бракът му с манекенката Татяна, сватбеното му пътешествие до ... Грозни, Чечения и раждането на дъщеря му Ана са по време на снимките на неговия режисьорски дебют Сам сред чужди, чужд сред свои – продукция, за която и двамата с не по-малко прочутия му брат Андрей Кончаловски признават, че е вдъхновена от холивудската класика с Робърт Редфорд и Пол Нюман - Бъч Касиди и Сънданс Кид.

Раждането на втория му син Артьом съвпада със снимките на гениалния арткино проект на Михалков, озаглавен Робиня на любовта – продукция, която трябва да заснеме за отрицателно време – няма и два месеца, за да не изгори бюджетът, даден на друг, но провалил се режисьор за подобна декандентска лента.