На 30 октомври на български излиза заглавие със заслужено място в историята на американската, а и световната литература. „Лято на езерата” е първата книга на Маргарет Фулър – писателка, философка и журналистка от XIX в., известна с впечатляващата си ерудиция и висок интелект.

Изданието на „Кръг” е важно, защото преводът на проф. Албена Бакрачева е първият превод на Фулър на български, а към него преподавателката по американска литература е добавила и послеслов, който задълбочено анализира творбата.

Всичко това е поместено в елегантен том, оформен от художника Кирил Златков като част от неформалната серия на „Кръг” за природописна литература. През 1843 г. Маргарет Фулър, вече добре позната и уважавана в трансценденталния кръг на Емерсън и Хенри Дейвид Торо, пътува с влак, параход, карета и пеша през района на Големите езера – тогава част от американския Див запад.

Тъкмо в „Лято на езерата” тя описва това свое приключение. Литературно-философският пътепис винаги се е противопоставял на лесната класификация; текстът е пътеписен, автобиографичен, социален, но и публицистичен. „Лято на езерата“ е дълбоко размишление върху вътрешното пътешествие и самоизследване на Фулър.

Това е четиво, което отвлича читателя по особено красив начин във времето и пространството, за да му покаже живата реалност през очите и сърцето на авторката. Мисълта и грижата за природата и нейните чудеса са основна тема в цялостното творчество на Фулър и „Лято на езерата“ не прави изключение. Освен пътепис, книгата е и своеобразен природопис с елементи на антропологични записки, които изразяват интереса и уважението на авторката към индианците.
Според проф. д.ф.н. Албена Бакрачева Фулър е отправила взор към примамливата дивота на американския Запад във време, когато по всичко личи, че на „Дивия“ запад му остава съвсем малко живот.

В послеслова си за „Лято на езерата“ тя прави и любопитен паралел между описанието на Ниагарския водопад на Маргарет Фулър, с което започва книгата, и това на големия български писател Алеко Константинов, който посещава известната природна забележителност точно 50 години след американката.

Тази „българска връзка“ не само емоционално, но и напълно основателно заделя място за „Лято на езерата“ в измеренията на нашия литературен контекст от втората половина на XIX век, пише проф. д.ф.н. Албена Бакрачева.