Би трябвало да си остана никой. Животът ме нарани още при раждането, половината ми лице бе парализирано. Учителите ме смятаха за умствено изостанал и майка ми се отказа от мен още като дете. В продължение на седем години, седем дълги гладни години, агентите и продуцентите непрекъснато ми казваха в хор, че трябва да напусна актьорската професия и да се откажа да пиша сценарии. Бях гонен още на прослушванията, още преди да сваля сакото си, продуцентите отхвърлиха сценариите ми, без да прочетат и ред. Преглъщах сълзите си по време на работа.Чистих клетките на лъвовете в зоопарка,кълцах месо. 7 дълги, тежки години. 7 години сълзи, пот и вяра в себе си. Вие също няма да постигнете нищо, докато не преминете също през периода на отчаяние. И тогава.....Изкарах година с 1600 долара.Написах Роки..... Успях......Вярвайте в себе си и обичайте майка си, споделя Силвестър Сталоун.