Кой казва, че само в Сейнт Мориц първо карате ски, а после релаксирате в горещо джакузи на открито в хотела си? Същото можете да изпитате за несравнимо по-малко пари и то с минерална вода в масажната вана в Кюстендил. Само на час път с кола от София, независимо дали ще хванете магистралата или ще минете през Перник.
Ако мечтаете за нещо западно, за да покарате ски, а Алпите и Банско не са по джоба ви, в нашата поредица за тайните курорти на България днес представяме Осогово. Намира се на 15-ина минути от Кюстендил, най-близкия ни град до  Северна Македония.
Курортът, наричан от местните скромно „ски-център” носи името на планината, в която се намира, чийто „покрив” Руен е с метри по-нисък от витошкия първенец Черни връх.
Кюстендил е известен като един от най-зелените ни градове, а скикурортът му е буквално в сърцето на иглолистната гора.
Въпреки че пистата е дълга около километър, изглежда като трасе от домакина на световни купи и първенства на планетата Оре. Денивилацията е съвсем като за състезание - 204 метра, а наклонът, както обясняват домакините е 22%, макар според някои всъщност да си е 30%. Майтапът настрана, пистата е по-подходяща за напреднали, а начинаещите едва ли ще съберат смелост за нея.
Стартът е на 1838 м, а финалът е на 1634 м надморска височина. Има и на вид големи скокове, също като трасетата, по които се пускат големите шампиони.
В съседство има и писта за шейни и начинаещи. Тя е дълга 1300 метра и поради по-малкия наклон е подходяща, освен за най-малките, също така и за недотам уверените скиори и за онези, които за първи път се пробват. Нарекли са я Трите буки, което е странно предвид боровете наоколо.
Третата писта в Осогово е кръстена на един от най-прочутите синове на Кюстендил – покорителя на Еверест преди 35 години Людмил Янков.
Тя е дълга само 300 метра, затова пък е до хижата на името на планината. Тя е на повече от 90 години, като над 7 десетилетия има от разширението, което добавя към планинската спалня кухня, столова, която вече е наричана ресторант, и панорамна тераса.
Препоръчваме палачинките със сладко от горски ягоди и малини, от боровинки, цеденото мляко, домашното сирене, тукашните туршии, а в следващите месеци – и планинската пъстърва. Трябва да се опита и местната ракия,