Всеки знае Черни връх, има уикенди, когато по него пъпли половин София, както се казва разговорно, а мнозина столичани в повече дори не знаят, че името Люлин на панелния комплекс идва от планината, в чието подножие се намират с жк Овча купел. Самата премиерска Банкя е в нозете на тази почти невидима, но също вълшебна софийска планина, само че от другата й страна. Още по-забавно е името на първенеца на Люлин – Дупевица. Ясно какъв е коренът му, но пък една разходка дотам нито изисква особени сили, нито екипировка. Може да вземете дори градския транспорт до последната спирка на автобус 260 – от Петте кьошета няма и половин час, да минете през парка на Горна баня, който започва от нея, покрай старческия дом, където издъхна самата ни най-великата и възпяла Черни връх поетеса Багряна, та да се качите на най-хубавата софийска панорама до местността Бонсови поляни. Понеже не работи хотелът с хубавия ресторант и градината там, продължете нагоре. Високият 1256 метра връх е само на час – час и половина път пеша. По-голямата част от него, за удобство е и асфалтов, но в горния си дял е доста изровен и много по-добре да го минете на краката си, хем и по-полезно. По пътя ще стигнете до т.нар. Добринова скала, която според експертите е с най-добрата планинска гледка към София. По път е и Горнобанският манастир, който е доста симпатичен и интересен с миниатюрните си размери, но и доста автентичен в същото време, защото не е туристически обект като други севти обители у нас. От него за върха води черен път. Малко преди ретранслатора за тв- или радиосигнал пътят става стръмен, но по