За съжаление това практически дисквалифицира всички потенциални жени кандидати, тъй като по това време няма жени пилоти, отбелязва NewAtlas.

Любопитен да види как жените ще реагират на космическите полети, Уилям Рандолф Ловелас II, който е бивш полетен хирург, а по-късно и председател на Специалния консултативен комитет на НАСА по науката за живота, с помощта на генерал Дон Фликингър, кани 25 жени да се подложат на същия набор от физически и психологически тестове, които Ловелас е разработил за НАСА.

Програмата получава съвсем малко публичност. За разлика от астронавтите от „Меркурий 7“, жените са тествани индивидуално и никога не са се срещали като група. До края на програмата 13 жени преминават тестове от фаза I.

Уоли е най-младата от тях и постига най-високите оценки. Родена през 1939 г., тя е първата жена-инструктор по летене в американска военна база.

Въпреки че все още не е полетяла в космоса, Уоли се опитва няколко пъти да излезе в орбита. Тя кандидатства три пъти за програмата на космическата совалка на НАСА, но ѝ липсва инженерна степен и квалификация за пилот.

В крайна сметка жената е трайно отхвърлена като вероятен пилот на совалката заради възрастта си. Сега тя най-накрая ще осъществи мечтата си да полети в космоса.