Заслужават ли си фермерските/био/еко/органик продукти своите доста по-високи от традиционните цени и как да разберем кои от тях наистина са такива, за каквито се рекламират? На това сме посветили нашия днешен лайфхак.

Първо, една ферма е еко/био/органик, ако повече от 3 години земята, която използва – все едно дали отглежда плодове, зеленчуци или гледа животни, които пасат там, не е обработвана с препарати. Ако е животновъдна, поне за същия срок добичетата не бива да са лекувани с медикаменти, да дават мляко/яйца, когато сами искат. За месото не казват.

И при все това трябва да бъде ясно, че и най-екологично отглежданите ябълки например съдържат сами по себе си Е-та, като важните Е260, Е440 и още няколко.

При цитрусите също е спорно доколко е възможно да растат съвсем непръскани, понеже много насекоми снасят хиляди и хиляди яйца по тях, които разлагат плодовете и те се развалят. Всъщност, еко/био/органик продукцията, която ни представят страни като Италия и Испания, пък и братска Гърция, просто не би могла да се пласира на цените на идващата от Мароко и Тунис, която често е и по-качествена, така че се обявява за фермерска и супер чиста, много често без да е. Просто в Северна Африка има и повече слънце, значи и повече реколти и на килограм и на брой бранета, а трудът и всички други разходи са много по-ниски от италианските, испанските и даже гръцките. Тези страни заплашват традиционните от северната страна на Средиземно море даже и при производството на маслини с чудесно качество на много по-добри цени. А също и на ягоди. Лабораторните сравнения на учените дават и други изненадващи резултати. Например фермерските/био/еко/органик колбаси съдържат 2 пъти повече желязо от заводските при равно количество антибиотици. Млякото, зърното и яйцата са по-безвкусни и са с по-малко съдържание на важни вещества.